“Химикал, шоколад и две рупии” или Индия – Необзоримата

Всяка книга си иска времето и обстановката – пренебрегването на това правило често води до разочарования. Тази е при мен отдавна, но едва снощи потънах в страниците й. И една ароматна свещ помогна много за това.

Индия. Онова магично място, за което толкова сме чували и нищо не знаем. Най-разноликата част на планетата, където в една държава са сбрани най-изумителните чудесии. Където хората са други, животът е друг, времето тече по различен начин. Индия.

Двама нашенски студенти – Елена Щерева и Николай Янков, поемат към Индия след безброй перипетии. Двамата имат само едно оръжие за оцеляване –знаят хинди. И това им отваря безброй врати и сърца, които иначе биха останали затворени за високомерния турист.

“Химикал, шоколад и две рупии”. Това са нещата, които хилядите бедни индийчета искат от нашите пътешественици. Химикалка, за да пишат в училище, шоколад за осмисляне на деня или дребни пари, с които могат да си купят едно от двете. Колко малко им е нужно, нали?

Съдържанието не може да се опише и предаде. Двамата автори са наситили страниците с откъси от личните си дневници, в които описват изумителните неща, с които ги сблъсква ежедневието в Индия. Сред мизерните улици те намират чисти души, сред потресаващата бедност научават що е гордост, сред отчаянието виждат неунищожима надежда. В група с други студенти Ники и Елена пътуват надлъж и нашир, бягайки от скучното учебно ежедневие. За няколко месеца те успяват да се докоснат до една малка частица от тази изумителна страна, но такава частица е достатъчна да осмисля животи.

Контрастите са потресаващи. Изуми ме как погледът на двамата българи не осъжда гледките, които понякога отиват далеч отвъд обхвата на здравия разум – примерно безпричинната жестокост към животните. Пътешествениците съумяват да направят най-трудното – да приемат и уважават това, което не могат да си обяснят.

Разказът тече ту бавно, ту стремглаво. Дневниците на Ники и Елена не се отличават ясно по стила си, а са вплетени един в друг по неразривен начин. Индия през техните очи обсебва и дори яростен атеист като мен смутено затъваше сред властващата там духовност. Индия не може да бъде обяснена или категоризирана. Тя е себе си и всичко едновременно.

Препоръчвам книгата без капка съмнение. Рядко чета пътеписи, но този си заслужава препрочитането.

Книгата ми бе подарена от Николай, който ми написа и най-готиното посвещение.