Ето това е мощен роман – от онези, които те сграбчват (заглавието е безспорно сполучливо), извиват душата, превземат мислите ти и задължително се появяват в сънищата. От книгите, които едновременно намразваш и в които се влюбваш. Тези, които препрочиташ, искаш или не.
Марко Видойкович е доста разностранна личност – писател, журналист (бил е редактор на сръбските издания на „Playboy” и „Maxim”, щастливецът му не един), а също и певец в пънк банда. Той твърди, че действието в романа почива на документална основа, а самото то се развива сред студентските протести срещу режима на Милошевич през зимата на 1996-97 г.
Главният герой е един от неформалните лидери на тези протести. Той е мръсен, агресивен, непокорен и бездушен. Не му пука от нищо и никой, смело влиза в схватки с полицията и приема побоищата като нормална част от живота. Мечтае за свалянето на Милошевич, но не личи да има и идея какво ще дойде след него.
В един момент в живота му нахлува красавицата Нада, която знае твърде много за него и… бъдещето му. След това събитията поемат в бясно темпо и около тях светът се завърта в неспирна въртележка на митинги, побоища, секс и трева.
Романът е нецензурен по начин, който ми допадна – не се псува заради скандалността, а речта е проста, естествено примитивна и мощна. Действието е увличащо, скача непрестанно вътре-вън и не оставя и страница спокойствие. Краят малко ме изненада, някакси градацията на събитията се изкачваше нагоре, а в един момент стихна, но това си е авторово решение.
Книгата си заслужава твърдо. От нея струи тази стихийност, която само мечтаем да видим у нашего брата българските младежи. И не ми се вярва да има шанс да изразим нещо подобно някога, за добро или зло.
Вижте обезателно какво е написал и Захари Карабашлиев за романа!
От същия жанр
