Хладнокръвната хроника на едно убийство

    Едно семейство. Двама убийци. Ужасените хора наоколо. И разследващи, които се лутат в неведение – не е обир, няма мотивация за жестокото престъпление, всичко е завито в мистерия. Но не и за читателя. В иконичното си произведение „Хладнокръвно“ Труман Капоти изгражда криминална интрига по истински случай, в която убийците са ясни, а перфидната сила на книгата е в задълбаването в психологията на убийството, на отражението му върху околните – и в крайна сметка по какъв начин то променя всички, които са се докоснали до него. Убийството е реално, убийците са хора от плът и кръв, а Капоти прекарва шест години в писане на книга, която да проследи един кошмар от зараждането му до логичния завършек, проточил се във времето.

   „Хладнокръвно“ е като хроника, но написана в изключителен стил – сдържан, премерен, с ритъм на сърцебиене, равномерно на моменти, забързано на други, почти притихнало в трети. Капоти често прибягва до ретроспекции на живота на героите си, дава думата на хората, които са ги познавали, отказва се от ролята си на всевиждащия писател и я отстъпва на истината. По този начин той плавно изгражда образите на двамата убийци, опитва се да проникне в тяхната мотивация, на събитията в живота им, които са ги отвели към фермата в онази нощ през ноември 1959 г., проследява зверските им действия в къщата и последвалите седмици на хладнокръвно обикаляне из САЩ и Мексико, продължавайки с дребните мошеничества. Следват залавянето им, процесът и дългият път към бесилката – всичко това описано със смразяващото умение на голям писател, който разбира, че реалността е по-страховита от кое да е изчанчено въображение.

    Доста съм закъснял с четенето на тази книга, но разбрах защо толкова много от приятелите ми я намират за изключителна. За мен образът на единия престъпник – Пери – се доближаваше до този на Лени от „За мишките и хората“, макар и с далеч по-мощен и осъзнаваш действията си интелект. Също към края на книгата имах странното усещане, че двамата убийци трябва да бъдат затворени в „Студената планина“ от „Зеленият път“, защото това, което са направили, и отношението им към него, се доближава до свръхестествените преживелици на героите на Кинг. Това прави Капоти – превръща действителността в художествена творба, която предава същността на случилото се  по диаболичен и смразяващ начин.

   Колкото и да не си падам по трилъри, „Хладнокръвно“ е обсебваща – няма да кажа, че четенето й ми е доставило удоволствие, защото определено не беше така, не вярвам и Капоти да го е целял. Това е книга за дъното на човешкото, за най-мрачните му проявления, за дистанцирането на двама души от разум, емпатия и каквито и да е нормални чувства, за патологичната страст да тържествуваш над другите, да ги подлъгваш и да се опиваш от властта си – която в крайна сметка и те издига до лъжливото усещане за всесилие и безнаказаност. Откъдето рухването е предопределено. И да, смятам, че смъртното наказание е оправдано при такива престъпления.