Екзотиката доминира с пълна сила и във втория роман на Ю Несбьо за инспектор Хари Хуле – „Хлебарките“. След като в „Прилепът“ той изпрати своя герой в далечна и жежка Австралия, сега затъналият в алкохола след събитията от първата книга Хуле трябва да се отправи към Тайланд и по-точно Банкок. Там в един бардак е открито намушкано тялото на норвежкия посланик, а политиката винаги е по-мръсна от кое да е престъпление, свързано с нея. Хари се озовава в огромния, претъпкан с хора град, и започва да разплита мрежата, която шепа скандинавци са изплели помежду си в далечната страна.
В тази част Хуле започва наистина като развалина. Наложил си е удобен ритъм, в който не пие на работа, но вън от нея не прави почти нищо друго. Ужасът, преживян от негова близка, продължава да го тормози, а смъртта на жената, която е обичал, го е пречупила. Разследването в Тайланд определено не звучи като нещо, за което си заслужава да се разбужда от летаргията си, но навикът е по-силен от него – и той някак автоматично започва да забелязва следи, които го повеждат в дирене на убиец в човешката джунгла на Банкок. С чудесно умение Несбьо описва как са се адаптирали студените иначе скандинавци към горещите страсти на космополитния град, безумното му движение, хаотичното разрастване, престъпността и в крайна сметка факта, че човешкият живот не струва скъпо по тия ширини. Хуле не среща твърде много разбиране от тайландските си колеги, а и близките на убития не му помагат, особено след като местните власти го притискат да намери бързо заподозрян – дори да няма доказателства срещу него. А това той не иска да направи и дори отървава от затвора богат предприемач, който пада косвена жертва на интригите, които се плетат около случая.
Истината, разбира се, не е банално убийство заради грабеж – тя се корени в бясно променящата се Азия, в сложните отношения на местните с туристите, много от които търсят секс извън закона, и в хора, които не се колебаят да убиват, за да получат своето. И ако е лесно да видим като такива местните гангстери с огромно влияние и възможности, по-трудно, но интересно е да ги видим сред префинените европейци, които търсят щастието си в този човешки мравуняк.
„Хлебарките“ е бърз и мрачен криминален роман и само предвкусвам как поредицата ще става по-добра и по-добра. Да се заема да чета Ю Несбьо е едно от най-смислените неща за тая година, сладкодумен мизантроп е той.
