Защо ѝ бе отнело толкова време да разбере, че вагонът е пленителен портал към чуждите съдби, а не просто начин да стигне от точка А до точка Б?
Човек и добре да живее, решава да прочете нещо забавно и жизнеутвърждаващо – и определено „Хората от платформа №5“ на Клеър Пули е идеалното решение за такива моменти. Лека и игрива история, която има точно необходимата доза драми и проблеми, които да бъдат решени със силата на доброто, една от онези книги, които могат да върнат вярата в хората тогава, когато тя е изтъняла до скъсване.
В центъра на действието е достолепната Айона, която си има строги и ясни правила за пътуването във влака до работа и назад. Тя се облича шармантно, не се притеснява да настани кучето си на седалка до себе си, не само си носи термос със зелен чай, но и си го налива в изискана чаша от костен порцелан, „защото пиенето на чай от пластмаса не беше допустимо при никакви обстоятелства“. Особено стриктно тя държи на правило номер 2 от своя списък: „Никога не говори с непознати във влака“, но както може да се очаква, именно нарушаването му отключва поредица от събития, които ще променят животите на няколко души, които редовно се качват от перон номер 5 във вагон номер 3.
Мъже като Тоби никога нямат панически атаки. Точно обратното. Вероятно имат редовни пристъпи на непреодолимо самочувствие.
И така, един живот под заплахата от коварно зърно грозде е спасен и иначе недопустимият разговор може да започне – и няма да спре седмици наред, докато пред очите ни се разкриват животите на неколцина пътници, които са много различни под маските, които са надянали в публичната си роля. Срещаме арогантния богаташ със скъп костюм, срамежливия медицински работник, който харесва младото красиво момиче, което е винаги с книга в ръка, съчувстваме на мъжа, който разбира, че бракът му се разпада, а една ученичка ще открие подкрепата, от която отчаяно има нужда, за да се справи с тежкото унижение, на което е подложена.
…беше истински изтощително да не си толкова зает.
И сред всички тях най-интригуваща е именно Айона с колоритното минало, драматично настояще и неочаквано бъдеще, която привлича неотклонно вниманието към себе си и когато властва над коя да е сцена във влака, и когато внезапно изчезва и нейното откриване се превръща в предизвикателство за нейните неочаквани нови приятели. Тя знае как да помогне на всички, но не и на себе си, но пък въртележката от събития ще я увлече в крайно неочаквана пълна промяна, която на свой ред ще катализира и силата в другите да се справят с всичко, което животът им е стоварил – или хората, които са ги предизвикали. Съмнявате ли се?
Но за момента защо не се съсредоточим върху това да си богат, а после да те правим щастлив?
„Хората от платформа №5“ носи човеколюбивата енергия на книгите на Фредрик Бакман (особено „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“), напомни ми за романи като „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на Ема Хупър и „Странните талисмани на Артър Пепър“ на Фейдра Патрик, или пък чудатите приключения на героите на Юнас Юнасон, например „Пророчицата и идиотът“. Разбира се, книгата е наивна, напълно предвидими са почти всички обрати в нея, както и стремителното движение към щастливия край с неизбежните му там отклонения и забавяния, но ми донесе усмивки и смях в напрегнато време, значи Пули е изпълнила целта си.
От същите жанрове
