Бранимир Събев е един от изтъкнатите книжни блогъри унас (задължително посетете The Dark Corner). Извън това заклеймяване, е много готин пич и хич не си поплюва с бирата. А на всичкото отгоре и ми подари симпатичната си книжка, за която сега ще ръся мъдрости.
“Хоро от гарвани” е сборник от разкази със сходна структура – различни хора по различни поводи започват да си разказват хорър истории, които ту тук, ту там се засичат една с друга, но без претенции да се сберат в общ план.
Разказите са с типичен привкус на Стивън Кинг, безкървави сцени, а по-скоро с омаята на мистериозното, ирационалното зло, което няма нужда от обяснение на действията си. Сред неговите герои са прокълнат мотор, върколак, статуя, демоничен палач, затворник-самоубиец, зомби-дървосекач, странен антиквар… Бранимир се е разпрострял нашироко в намирането на злото, което броди около ни.
Препоръчвам за задължителен саундтрак към чететенето “Fear of the dark” на Iron Maiden.
Мой фаворит сред разказите определено е “Войникът и неговата любима”, не бях срещал подобна идея досега.
Отбелязвам и достойнството на Бранимир в личния си блог да пусне три честни анотации на други блогъри. Вижте и тяхното мнение, имаме разминавания.
“Хоро от гарвани” си има времето и мястото. Тя е за след тежък ден, с чаша в ръка и само една нощна лампа мъждукаща (и Iron Maiden, както споменах).
От същия автор
От същия жанр
