Жанр: Антиутопия

Издателство:

Автор: Антони Казас Рос

Оригинално заглавие: Chroniques de la dernière révolution, 2011.

Преводач: Зорница Китинска

Корица: Капка Кънева, мека.

Година на изданието: септември 2016 г.

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Едно добро правителство би трябвало да забрани сънищата или да продава карти за сънища в супермаркетите.
Сънищата ни са също толкова форматирани като живота ни. 

    Знаете как е. Обичаш един автор, в случая Антони Казас Рос, заради шеметното удоволствие на име „Енигма“. Виждаш, че е излязла нова книга от него, след работа отиваш директно в книжарницата, взимаш я от рафта и бързаш към касата. Взимаш дори две, защото с теб е човек, когото си запалил по автора, и двамата искате да зачетете още същата вечер, дори се обзалагате кой от какво задължение ще се измъкне/коя начената ще пререди, за да се наслади на новотодоволствие. Зачиташ се. И тук вече не знаете как е.

 18279192  „Хроники на последната революция“ започна като много обещаваща антиутопия – зловеща, озъбена, гръмогласна. Политащи по своя воля млади тела, които се бунтуват срещу тоталитарното време, в което живеят. Тайнствената Y пали сърцата и умовете по целия свят – сумира тероризма и самоубийствената смелост в послание срещу властите. Шок, паника, ужас. Високите сгради се охраняват, но не може да спреш човек, решил да полети. Всичко се записва от Хроникьорите, хлабаво организирана мрежа от смели репортери по цялата планета, които не се страхуват да се ровят в тинята, не се страхуват да бъдат навсякъде, дори в пряка опасност за живота си. Те предават на света истината отвъд цензурата, отвъд желанието на властите да имат монопол над нея.

Но Барт е съвсем друга бира, да пише по жените… Е, тук вече бих се захванал с четене. Ако имаше услуга в НЕТА: НАЙ-ХУБАВИТЕ КНИГИ ИДВАТ В ДОМА ВИ ДО ПОЛОВИН ЧАС ИЛИ БЕЗПЛАТНО. Щяхме да гледаме как идват „Последният мохикан“ или „Приключенията на Хъкълбери Фин“ под формата на засукани госпожици, които щяхме да полагаме върху чаршафите, за да ги почетем. Ето една програма, която може да се окаже решение за голяма част от неграмотността, засегнала нашата страна. Единайсет процента от американците не могат нито да четат, нито да пишат. Ах! Барт, прати ни новата си книга, заклевам се да я изгълтам от главата до петите!

    Мисля си, че вече съм ви запалил по книгата. До тези събития и аз бях силно запален, следях как един упорит полицай се намъква сред действието с ясна цел – да открие Y чрез смелите Хроникьори, които са напът да отразят още едно изключително събитие: унищожителна хакерска атака срещу световните борси и икономики. И тук, сред вихъра на тези събития, Антони Казас Рос доказа, по думите на преводачката му Зорница Китинска, чийто труд безкрайно уважавам (тя превежда и любимите Ромен Гари и Ерик-Еманюел Шмит), че не иска да бъде предвидим, че иска да изненадва читателите си, че иска редом с тайнствената си самоличност да пази в тайна и как създава романите си… тук някъде Рос пречупи действието през пространни и абсолютно неясни за мен халюцинации, свързани с Мексико и наркотици. Тук придаде космична неяснота на романа си, бих казал, че го балканизира – но не в смисъла, че го разпокъса, а че използва един от неприятните похвати на авторите от полуострова, които комбинират иначе добрите си истории с ненужни философски и мистични отклонения (тия дни се сблъсках с нещо такова и в една книга, считана за модерна класика – „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера, тия дни ще пиша за нея, още не съм я обмислил в главата си).

  25376753 Четях насила, пробивах си път през тия страници, оплетени в наркотичната паяжина на наркотиците, на едновременното пребиваване в тайнствен, лишен от тъмнина клуб на свободни индивиди, и неясно пътуване из мексиканските територии. Революцията на летящите млади получи все пак развитие, но… не ми бе достатъчно.

    Съжалявам ужасно много, изпитвам почти болка, че толкова се разминах с „Хроника на последната революция“. Ако се преведе още някоя книга на Рос у нас, ще я започна отново с мисълта за „Енигма“, дано е различно. Тази искам да я забравя и ще го направя.