Като цяло не се засякохме с поезията на Рене Карабаш в „Хълбоци и пеперуди“, а определено не съм от тия критици, които могат да надраскат няколко витиевати нищоказваници за всичко, което им заръчат. Ето няколко от нейните творби, които задържаха вниманието ми:
попитах я
как умират птиците
тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите
все някой трябваше
да отговори на въпроса
–
не се бяхме разбирали така:
приятелите ти да се влюбват в мен
ти да сваляш жените ми
да се засяваме в чужди легла
да стискаш живота за гърлото
после да плачеш като малко дете
–
двете лежим на пода
по-високи от камбанарията
зъбите ни тракат
с празничен звън
всеки път
когато се целунем
–
за любовта се пише
от разстояние
да лежиш до жена
и ръката да окъсява
всеки път
когато посегнеш
към тефтера
–
лентата в супермаркета
е линията на живота му:
замразена пица
мента глог валериан
паста против кървене
на венците
храна за котки
одеколон
и въже
От същия жанр
