Искам да подчертая, че „Хълмът Уотършип“ никога не е имала за цел да представлява някаква алегория или притча. Това е просто една история за зайци, която измислих и разказах за първи път на дъщерите си в колата.
Години близки хора ми препоръчват да прочета „Хълмът Уотършип“ на Ричард Адамс – първо в едно старо издание, сетне и в новото и красивото на „Orange Books“. Но ако с нещо ме спечели наистина книгата, то е с думите по-горе, които са част от предговора: колцина автори простичко признават, че са написали една история заради самата нея, а не за да закодират вселенската мъдрост нейде между редовете? Нямам съмнение, че ако бях прочел тази книга преди двайсетина години, щеше да е сред любимите ми – но и сега доволно се позабавлявах с пухкоопашатковците и техните неспирни приключения.
В началото на книгата един заек на име Петко има предчувствие (защото не може да чете, иначе една табела щеше да му каже по-точно какво се задава, бройте го за поука), че над родния му дом е надвиснала опасност. Това му предвиждане не среща разбиране от водещите зайци, но неговият приятел Леско му вярва и заедно с още няколко други бягат и поемат на далечен път. Изложени на постоянни опасности, те търсят място за нов дом. Скоро откриват едно друго заешко сборище, което крие мрачна тайна, колкото и наглед обитателите му да са силни и доволни. Продължавайки своя бяг, те откриват хълма Уотършип, който е подходящ за техните цели. Само дето наблизо се простира силно заешко сборище, в което властва свиреп генерал, който е наложил железни правила. Леско и приятелите му искат да живеят в мир с тях, но това се оказва невъзможно. И в духа на дяволиите на един митичен герой от заешката митология, която също се разкрива в книгата, те се заемат да постигнат своето. А помощниците им са най-неочаквани – защото когато тръгваш с добро не само към зайците, но и към другите (нехищни) животни, можеш да береш плодовете на приятелството, това е едно от основните послания на книгата.
„Хълмът Уотършип“ е очарователна детска приключенска история, изпълнена с много предизвикателства, постоянни опасности, битки, а и хитрини – няма как да не се направи връзка с нашенските приказки, в които често Зайо Байо е носител на мъдрост, която го спасява от лапите на лисицата, вълка и другите животни, които му мислят злото. Компанията около Лиско и Петко е колоритна, всеки има своята роля за добруването на групата, а особено ми хареса, че авторът удържа обещанието си неговите зайци-герои да правят само това, на което са физически способни техните диви първообрази. И дори да воюват с котки или да примамват кучета, те го правят по техен – заешки си начин.
От същия жанр
