Не само пета ще умре

 Колко прекрасно е, че в деня, в който пиша това ревю за „И пета ще умре“, кървавото продължение на „Четвъртата маймуна“, издателство „Плеяда“ обявиха, че третата и последна част, „Шестото покварено дете“, ще излезе до края на месеца. И така една от най-психопатските трилогии ще е завършена – а още има куп неща да излизат наяве, особено с шеметния край на втората, за който не мога и думичка да ви кажа, разбира се 🙁

    Първата част започна със смъртта на серийния убиец, който разпращаше части от хора насам-натам. Само дето хич не беше умрял и нещата се оплетоха толкова много, че на човек му се изправяха косите. И когато толкова чаканото продължение се появи, нещата само се заобъркваха още повече. Разследващите уж трябваше да работят зедно, но ефективно успяха да се разцепят на два екипа, един официален, който ще страда повече, и един неофициален (в едноличното лице на прокудения Сам Портър), който  се набутва в големите проблеми. А едно чудовище отвлича момичета, за да ги използва, за да надникне в граничната зона между живота и смъртта.

    Бишъп, убиецът „Четирите маймуни“, и тук дърпа конците – а около неговата личност и минало мистерията както се задълбочава, така и малко по малко започва да се разкрива, особено към края. Всеки, който се е докоснал до неговия извратен ум, се оказва впримчен в очакване да научи какво го е направило такъв. И ако в първата книга открихме зловредното влияние на родителите му, сами по себе си герои на своя собствена драма, преминаваща в трагедия, то във втората започна да се разкрива какво се случва с него след като се разделя с тях – и попада под специализирана грижа. Баркър обширно предава съдържанието на неговия дневник, за който единственото правило е просто – не бива да му се вярва. И най-важното е, че Бишъп много иска да открие своята майка – и Портър, този, който беше по петите му през цялата първа книга, май я е открил в един затвор. И е готов на всичко, включително да ѝ помогне да избяга, за да се добере до него.

  „И пета трябва да умре“ въвежда още едно чудовище, което оформя самостоятелна сюжетна линия,  в която Бишъп е само вдъхновител, но и той има прилично участие, така че да създаде очакване за третата финална част и окончателното разкриване на неговите мотиви и действия. Очаквам много от Джонатан Баркър, с тези две книги и предвкусваната трета дава страхотна заявка, че ще присъства и занапред в класациите за най-добри трилъри.