Игра на криеница предвещава смърт

„Кестеновия човек“ на Сьорен Свайструп стана един от най-обичаните трилъри в последните години, а бурята от читателски интерес около излизането на „Игра на криеница“ определено впечатли, като лично аз бих отдал популярността на автора не толкова на екранизацията на Netflix по първата книга, колкото на чудесния му стил и добре обрисуваните герои. Именно те са в центъра на събитията и във втората книга – Ная Тулин трябва да се завърне към това, което мисли, че е оставила зад гърба си, а Марк Хес се проваля в опита си да избяга и от нея, и от Копенхаген. А нов психопат е готов да ги предизвика на смъртоносна игра на криеница.

Само с мобилен телефон и умения в следеното някой си играе с умовете на жертвите си. Снима ги на публични места, изпраща им снимките с кратки текстове, нагнетява напрежение в ума на преследвания човек, до момента, в който решава да действа – и тогава започва детска броилка за игра на криеница… и тя отброява последните мигове живот. И когато Ная се оказва набъркана в разследването на изчезнала жена, тя неочаквано е запратена обратно в разследването на убийство – там, откъдето е избягала след края на случая „Кестеновия човек“ и след като нейният партньор Хес я е напуснал точно когато връзката им се е задълбочавала. Само че сега той се е завърнал в Копенхаген по лични причини – и неизбежно също се оказва въвлечен в разследването заедно с нея. Ная е продължила напред – има добър мъж до себе си, но сложните отношения с някогашния ѝ и професионален, и интимен партньор отново излизат на преден план.

А ключът към разкриването на убиеца също е в миналото – както в убийството на младо момиче, така и още по-назад, в забравен вече случай, разследван от бащата на Ная. Тогава той е бил начело на Мобилната оперативна група, която разследва най-нашумелите убийства – точно екипа, в който години по-късно дъщеря му не иска да влиза, за да не събужда обратно спомените и болките. Там, където бившият ѝ шеф се бори с нараненото си его от случая с Кестеновия човек и където животът ѝ е бил в опасност. Но събитията имат своя логика – и в тях важно участие има майката на убитото младо момиче, която е готова да пожертва брака и връзката с другите си деца, но да разкрие какво точно се е случило с дъщеря ѝ. И това, че властите вече не желаят да я чуят или да разследват подозренията ѝ, само я настървява да се рови все по-дълбоко, докато собственият ѝ живот се разпада.

Ная и Хес не са готови за това разследване – и двамата имат други ангажименти, които ги разсейват, а драмите помежду им не помагат никак да работят в така нужния синхрон. Убиецът нанася пак и пак своите удари, избирайки наглед случайни жертви, а мотивите му все така остават неясни – до момента, в който кълбото малко по малко започва да се разплита и истината започва да излиза наяве, но не и преди животът и на разследващите да бъде пряко застрашен. Защото в играта на криеница всеки трябва да бъде открит, колкото и добре да се е скрил.

Сьорен Свайструп е автор, който като стил и плътност на героите определено се доближава и до любимия ми Ю Несбьо с неговия многострадален инспектор Хари Хуле, и до чудесната поредица на Юси Адлер-Улсен за комисар Мьорк и Специален отдел „Q“. „Игра на криеница“ е добро продължение на хита „Кестеновия човек“, да видим как ще продължи и занапред този наистина обещаващ автор.