В играта на лъжи някой все ще страда

   Харесвам си Рут Уеър и това си е – и „В тъмната гора“, и „Жената в каюта 10“ ми бяха много интересни, а сега „Игра на лъжи“ ми допадна още повече, дори с бавното си, почти лениво развитие на сюжета. Хареса ми камерността, малкото герои, ясните фабули, загадката в сърцето на романа, сексуалният подтекст в духа на Набоков и какво ли още не – също и тази забавна игра на лъжи, която ми напомни на една друга, от „Жестокост в наш стил“ на Араминта Хол: и двете доведоха до проливане на кръв и паническо търсене на изход. Изпипан, мислен роман е този – и може да се каже, че сред трите ѝ издадени на български е твърдо моят фаворит.

    Четири момичета се срещат като деца в миналото – настанени са в съседни стаи в училището, а наблизо е къщата на едната от тях, където живее баща ѝ, харизматичен художник, който им е и преподавател. Момичетата обичат да си играят с хората на своя игра на лъжи, в която точки се раздават според това доколко са им повярвали – и това скоро им печели недобра репутация. Не че им пука, те си живеят в свой затворен свят, а къщата на художника се превръща в тяхната обетована земя на забавления и споделени тайни. И това, че художникът ги рисува не винаги облечени, е една от тези, които пазят особено ревниво. До момента, в който най-голямата тайна не ги и събира, и разделя завинаги.

    В наши дни седемнайсет години по-късно трите избягали далеч момичета получават едно и също съобщение. Четвъртата, която е останала да живее в пустата къща и да пази по някакъв начин тайната, ги вика обратно. Намерени са човешки останки наблизо и едва ли може да имате съмнение, че са пряко свързани със събитията от миналото на вече порасналите и със собствени проблеми момичета. И се започва разплитане – какво се е случило тогава и как да опазят животите си от рухване днес.

   „Игра на лъжи“ тече равномерно и се разгръща – може би единствено не ми допадна политкоректното решение за мюсюлманката, която е преоткрила религията си в зрели години и доброволно се подчинява на догмите ѝ. И трите други момичета имаха проблеми в личния си живот, при това сериозни, само тя, вярващата, нямаше, видиш ли. Но няма как литературата да не отразява злободневието в обществата ни. Въпреки това Рут Уеър създава зрял роман за лекомислието на младостта, което може да избухне като бомба в по-късните години.