Саботирах си „Песен за огън и лед“ и това си е – изгледах първите два сезона на сериала и си вгорчих четенето на „Игра на тронове“ и „Сблъсък на крале“ от раз. Но пък ако не го бях гледал, навярно нямаше да стигна до поредицата скоро – хич не ми се заравяше в нещо толкова мащабно, но чудесно направената адаптация просто събужда апетит, който не може да бъде угасен другояче, освен с четене. А пък направо да отпочна „Вихър от мечове“… неее, това не е по мой вкус ни най-малко. Разбира се, няма да ви преразказва сюжета – едва ли има някой истински фентъзи фен, който да не е чел поне първата част, а предполагам, че доста повече са хората, които са гледали сериала.
Първото, което ми направи впечатление в книгата, е статичността, която залага Джордж Мартин. Героите се позовават на спомени отпреди хилядолетия, в които единственото различно спрямо настоящето е наличието на дракони. Цивилизация без никакъв технологичен напредък, дори обратното – само като спомени от миналото са мечовете от валирианска стомана, ковани и с помощта на магия (през цялото време ми напомняха на мечовете от „Пътят на кралете“ на Сандерсън, но там, разбира се, са много по-дълги и много по-магически). В това безвремие единствената мащабна промяна е климатичната – дълги по цели години зими и лета се сменят, като хубавите, благодатни периоди се сменят с брутални и чудовищни, убийствени студове. Разположението на света на Мартин е класическо – на север е студено и има диваци, на юг е горещо и има диваци, в центъра е цивилизацията, благоденствието, всичко, което си заслужава. По-скоро случайно се споменават други земи като Браавос, да речем, който е показан само като място, където има воини с чудновати умения. По този начин и Абъркромби създава своя свят в „Първия зак0н“, като обаче отделя една книга – „Отмъщението на Монца“ – за подобна странична територия като Стирия.
Най-променливото нещо в света на Мартин е властта – постоянно равновесието прелива от една в друга посока, нищо не остава устойчиво. Мартин отрежда на северняците ролята на моралните стожери на обществото – горди, сурови и честни, те са страшни врагове на бойното поле, но безпомощни в дворцовите интриги. Неслучайно и точно на север е Валът – ледената стена, която стои между цивилизацията и диваците отвъд. Пак от там са нахлували митичните бели бродници – странни създания, които сеели мраз и смърт преди няколко хилядолетия. Още първите сцени на книгата показват къде ще бъде центърът, сърцевината на поредицата – тези мистериозни чудовища се завръщат с поредната зима, готвеща се да замени проточилото се лято.
На този фон всичко, което запълва първите два тома (и сезона) – войната между Старките и Ланистър, безкрайните дворцови интриги, кръвосмешенията, коварството, интригите, емоциите, пролятите безкрайни количества кръв – те са нищо. Безкрайно по-важно е онова красиво момиче на юг, при дотраките, законна наследница на трона, ако трябва да бъдем честни – и нейните три новоизлюпени дракона. Самата неуязвимост от огън на Денерис засега остава само като символ, любопитно ми е дали Мартин ще вложи и други сили в нейно лице. Бели бродници от север, дракони от юг… а в центъра се вихрят братоубийствени войни, чийто край се не вижда.
Прочетох книгата малко насила, няма какво да крия – сериалът следва плътно действието в нея, като огромна част от репликите се препокриваха. Все пак не може да се отрече по никой начин, че Джордж Мартин пише чудесно, увличащо и страстно и поне в първия том липсва какъвто и да е повод да бъде обвинен в разтягане на локуми, какъвто съм чувал за след третата част натам. Запазената марка за стила му също не може да бъде подмината – авторът не таи сантименти към героите си и дори най-
симпатичните сякаш намират най-ужасяваща смърт… не, най-противният получи най-ужасяващата смърт всъщност. Този реализъм прави „Песен за огън и лед“ легендарна поредица и виждам защо това е така – определено като размах стои далеч над другите, които съм чел – при Патрик Ротфус нещата са адски опростени със самотния главен герой, при Джо Абъркромби бройката на героите също е лимитирана, същото при Скот Линч, а Брандън Сандерсън леко започва да губи моите симпатии след слабия край на „Мъглороден“ – все пак се надявам с „Елантрис“ и следващите части на „Пътят на кралете“ да ме спечели отново. Размахът на Джордж Мартин е просто от съвсем друг порядък, а само си представям какво е положението при Робърт Джордан и Стивън Ериксън, които рано или късно ще взема на прицел.
След седмица започва третия сезон на „Игра на тронове“, а до края му се надявам вече да съм взел книжна преднина и да чета вече истински – без яснота какво иде, за да бъде истинско и неподправено удоволствието. Нямам търпение!
Още за книгата е писано къде ли не, но ето някои линкове: „Аз чета“, „My Fantasy Experience„, „. . : : Life is a Journey not a Destination : : . .“, „Първи впечатления за последно прочетено“, „Четива“.
“
В „Книга за теб“ имаме промоция
и на цялата поредица с 20% отстъпка:
