Че има ли нещо по-американско от това да търсиш нефт?
На младини няколко пъти препрочитах една приключенска книга, която описваше златната треска и живота в едно набързо съградено градче, където редом с диренето на скъпоценния метал умираха хора заради алчността на други – дали не беше „Долината на сърдитата река“… не помня, но беше чудесна. Сетих се за нея, когато започнах да чета „Игра с огъня“, която отвежда в градчето Лондон в Северна Дакота, където шистовите находища вадят на бял свят черното злато, но и черното от сърцата на хората.
– Това е Дивият запад, Алекс. Като Калифорния по време на Златната треска през хиляда осемстотин четиридесет и девета, но в по-големи мащаби.
– Какво точно се опитваш да кажеш?
– Обичайните правила на цивилизацията невинаги важат на подобни места.
Всичко започва с откриването на зловещо нарязаното тяло на млада жена в пущинаците. Разследващият с феноменална памет (която почти не участва като фактор) Еймъс Декър и неговата партньорка Алекс пристигат на място, защото по някаква неясна причина точно това убийство е изключително важно за шефовете им. Докато се лутат на сляпо, те се забъркват в още по-големи проблеми, от които ги вадят други блюстители на реда, дошли по различна линия в това отрупано с богатства и мизерия градче. Не се среща често главен герой в този тип трилъри да не е най-коравото копеле наоколо, но точно така се случва – Декър трябва да разчита на помощта на двамина опитни убийци, които не би трябвало да работят на американска земя. Защото срещу тях са изпратени многобройни наемници, които също не би трябвало да се намират там. Тайните около градчето Лондон, двамата местни големи богаташи, вплетени в люта надпревара, близката странна военна база и нейните десетилетни тайни, странната секта, която е взела земя от воейнните – всичко това гарнирано с появата на още трупове, част от загадката, която Декър и Алекс трябва да решат, преди всичко да изгърми.
Мисля, че и друг път съм писал, че в романите на Балдачи не откривам изненади – винаги предлага едно и също, но по неясни причични това ми допада, поне засега. И в случая се започва от едно мътно убийство и се стига до мащабна заплаха за живота на хиляди и повече души, като пътем лошите мрат в сериозни количества, изправени срещу безпощадното преимущество на доброто. Което поне в романи като „Игра с огъня“ е несломимо и непоколебимо в преследването на истината.
