Играч първи, приготви се, миналото те очаква

  Всъщност куп други книги чакат за ревюта, макар че в последните седмици не остава почти никакво време за четене вън от работата. Бях започнал и друга книга, но прочитах по десетина страници и я оставях. Доспиваше ми се рано, нямах желание за четене, което при мен си е признак на силно умствено изтощение, последните месеци определено изискаха много. И тогава видях новината, че се е задала „Играч втори, бъди готов“ на Ърнест Клайн, толкова чаканото продължение на „Играч първи, приготви се“, шантавелската тийн фантастика, която толкова ме впечатли преди седем години. И се сетих, че си бях обещал да намеря време да препрочитам любими книги. И я изрових. И… четох до два часа, глава след глава, не ми се оставяше (хубаво де, едно късно кафе също помогна неволно) книгата изобщо. Значи можело, а, ще се оправдавам с изтощение, глупости на търкалета…

  И затова сега пиша веднага за нея, буквално преди минути я завърших. Вече я четох с други очи – затова и за впечатления от първа среща твърдо бих ви препоръчал да видите предишния ми текст за нея, там може да съм малко излишно емоционален, но си спомням колко се забавлявах с откриването на познати ми игри, песни или филми, при все че книгата е писана за поколението преди мен, което активно е откривало дигиталния свят с първите стъпки на гейминг индустрията. Дори си спомних, че с издателството тогава спорихме за запетайката на първа корица, имаше идея да е дословно както излизаха думите Ready Player One на екраните, но си остана, щеше много да ми боде очите, ако я нямаше.

   Определено нямам намерение да се задълбавам пак в сюжета, хубаво съм го написал по-рано: „Това е книга за геймъри, но и изобщо за всички, които са били млади през 80-те и 90-те години на миналия век, които си спомнят аркадните игри, екшън филмите, бутафорните фантастични сериали, музиката… “Играч първи, приготви се” не е новелизация по популярна игра, а историята на едно момче от близкото бъдеще, което знае всичко за миналото – или поне за това конкретно минало. Моето минало. И на хората, с които го преживяхме заедно и с които днес борим първите признаци, че сме необратимо пораснали.“ За останалото – може да видите в предишния ми текст, сега ми се говори не са за сюжета като приключенски куест, а като читателско пътешествие.

  Сега, при препрочитането, видях колко тийнейджърска е тая книга, този път не съчувствах на главния герой за емоционалните му терзания, които всеки обсебен от онлайн омаята е преживял при сблъсъка с действителността и нейните ръбатости. Страниците летяха по-лесно, този път не спирах да диря тази или онази игра, да пусна някоя песен, да видя сцена от филм, за който не съм и чувал, защото е бил култов на друга планета – в отдалечените американски десетилетия, за младежи, които са имали извънземен живот спрямо техните връстници в соцлагера. Вместо това всъщност си пусках сцени от филма, за който си спомням, че започна чудесно, но после изобщо не ми хареса – и като видях огромните отлики, сега си обясних защо, доста сериозно сюжетно пренаписване е паднало при изграждането на сценария, а ако за нещо съм фанатичен, то е, че книгите трябва да се пресъздават колкото се може по-дословно, както при последния „Дюн“ например.

   Определено чакам продължението на Ърнест Клайн с нетърпение, като упорито ще се правя, че направо детската „Армада“ не съществува – тя е за съвсем друга публика, която би могла да я оцени (доста по-млада от мен, кхм, кхм). Няма как да я има магията от първото четене на „Играч първи, приготви се“, но може пък в  „Играч втори, бъди готов“ да има повече препратки към неща, които познавам и съм обичал като дете – тогава определено ще да ми хареса. Защото тези книги са точно това – ставаме ловци като главния герой, но не за да открием грандиозна награда, а за да намерим малки късчета от своето минало, които сме забравили. И за миг поне да си спомним колко са ни вълнували.