Не бях давал скоро пълни 5 звезди на книга, но „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн го заслужава – и то по изцяло лични причини. Защото я прочетох на един дъх, при все че не е хич малка, защото ме връщаше във времето с лекота, защото е книга за моето (и малко по-старото) поколение и за моята – сигурно и вашата – младост, защото навярно ще е непонятна за днешните млади; и точно това ми харесва. Това е книга за геймъри, но и изобщо за всички, които са били млади през 80-те и 90-те години на миналия век, които си спомнят аркадните игри, екшън филмите, бутафорните фантастични сериали, музиката… „Играч първи, приготви се“ не е новелизация по популярна игра, а историята на едно момче от близкото бъдеще, което знае всичко за миналото – или поне за това конкретно минало. Моето минало. И на хората, с които го преживяхме заедно и с които днес борим първите признаци, че сме необратимо пораснали.
В средата на XXI век антиутопията е реалност – пренаселване, енергийна криза, масова безработица и глад, всичко по реда си и както безброй други книги предвиждат, дотук нищо специално, изключая тая чудесна хрумка на евтини жилища, изградени от издигащи се една върху друга каравани. Почти всички жители на планетата търсят бягство от неприятната, бедна и безперспективна реалност в „Оазис“ – мащабна онлайн симулация, в която има практически всичко. Там всеки може да открие място, където се чувства щастлив, може да прекарва времето си по безброй различни начини, да бъде Някой – това, което му е отказано навън. „Оазис“ е творение на Джеймс Холидей, налудничав гений, който променя света, но завинаги остава поклонник на игрите от своето детство, остава маниак на тема младостта си и начините за забавление в ония дни. И за разлика от всички такива осакатени социално нърдове, той може да накара целия свят да заобича същите неща – в деня на смъртта му е публично обявено, че огромното състояние на Холидей ще бъде наследено от този, който открие скритите някъде в необятния „Оазис“ три ключа и се справи с изпитанията, криещи се зад вратите, които се отварят с тях.
Разбира се, следва нищо по-малко от световна истерия – това предизвиква посмъртното предизвикателство на Холидей. Богатството му изглежда като един от малкото шансове някой от милиардите несретници да се измъкне от мизерията. Светът преоткрива 80-те години – първите компютърни игри, филмите, сериалите, музиката… всички те стават мода, а всичко, което Холидей е обичал, става страст за безброй негови следовници. Но… ключ така и не се намира никъде. А го търсят наистина безброй хора – и отделни самотници, и организирани и богато финансирани от други компании групи.
Уейд е дете, което живее в купчините – кулите от каравани за бедняците без собствени домове. Израснал е в мизерия, единствената му страст е „Оазис“ и изследването на живота на Холидей – момчето е играло всички игри от неговото време, знае всички песни, знае безброй филми и сериали дума по дума. Маниакалността му е безпределна. Той е ловец – един от милионите, които изследват подробно живота на лудия милиардер с надеждата да открият податки къде е скрил прочутите ключове. Както може да очаквате, именно Уейд ще открие първия на най-невероятното място – и светът отново ще изпадне в пристъп на безумие, защото всички искат това богатство. Момчето се оказва на прицела на могъща корпорация, въоръжила безброй ловци, които да дирят ключовете – но и открива приятели във виртуалното пространство… а защо не и в реалността, там, където почти нищо не си заслужава вниманието?
„Играч първи, приготви се“ напомня на „Демон“ на Даниел Суарес в началото, но приликите свършват само с потапянето на света в алтернативна виртуална реалност. Това е книга, написана със страст за време, което вече го няма, но има развита мащабна субкултура около него – началото на дигиталната революция. И ако днешните игри са огромни и с почти съвършена графика, то няма как сърцето на всеки геймър да не трепва, когато се оказва с джойстик в ръка пред някоя простичка пикселизирана игра от детството му. Е, тази книга е точно за това – за времената, когато всичко бе по-просто, но и толкова привлекателно. Не мисля, че днешните хлапета ще оценят тази книга, освен като приключенски куест, но който си спомня тия времена, ще оцени тоновете препратки и информация, които Ърнест Клайн е вкарал в книгата. Ултимативната нърдовщина, това е „Играч първи, приготви се“ – и какво по-хубаво от това? 🙂
Клайн притежава чудовищна обща култура за периода – проверявах отделни факти, гледах клипчета от периода, пусках си музика, дирих аркадни игри, които никога не бях чувал – всичко в книгата си е истинско, съществувало е и е носило радост само допреди 30-40 години. Затова и тази книга е толкова важна за мен – защото е отглас от моето детство, което не съм имал шанса да запомня добре, нито съм имал достъп до 99% от тогавашните забавления на западния свят. И все пак тоя 1 остатъчен процент ми стига да нося в себе си вечна носталгия към ръбатите пиксели по екрана.
Четох книгата на файл в аванс (благодаря, Intense!), но книжното тяло застава като първи избор за четене по празниците, просто трябва още веднъж да се потопя в това приключение. А книгата е първата ми голяма препоръка за вас за идващия панаир, ако нещо от написаното по горните редове раздвижва сърцето ви, няма да сгрешите с нея.
От същия автор
От същия жанр
