Играч втори, бъди готов, светът е отново в опасност!

    В очакване на излизането на „Играч втори, бъди готов“ с удоволствие си препрочетох „Играч първи, приготви се“ – книгата, с която Ърнест Клайн така впечатли света и мен преди години, една шеметна машина на времето, свързана с компютърни игри, фентъзи и фантастични филми и книги и много, много попкултурни препратки. Филмът дори имаше моменти, в които ставаше за гледане, представете си… Та ето го това толкова чакано продължение, в което заварваме любимия главен герой от първата книга Уейд като много, много различен образ. В първата част той бе едно от милионите бедни хлапета, които са се вманиачили в живота на откачения милиардер Холидей и неговата виртуална реалност ОАЗИС, и който мечтаеше да спечели неговата игра с мистериозни загадки. И както вече знаем – и както пише на задната корица на продъжението, Уейд успява да стори това след шеметните приключения от първата книга и особено след мащабната битка в края, в която целият свят се изправи на борба с лошите.

    Сега нещата са доста по-различни. Освен безмерно богатство, поделено между него и няколкото му партньори в спасяването на света (сред които голямата му любов), Уейд има неуязвим аватар, с който може да прави почти всичко, което си поиска, в ОАЗИС – доста по-различна картинка от времето, когато не можеше да си позволи дори таксите за телепортация. Но… много хубаво не е на хубаво и това всемогъщество му изиграва лоша шега – първата една трета на книгата е посветена на неговото постепенно затъване в проблеми и самота, непосилното бреме на отговорността буквално го смазва. И точно навреме идва обратът – от миналото отново се протяга мъртвата ръка на гения Холидей с ново, крито в тайна изобретение, което отново променя изцяло правилата на играта, осигурявайки на човечеството пряк достъп до виртуалната реалност чрез устройство, което се свързва директно с мозъка. Всичко вече е различно, в този прекрасен нов свят играчите вече могат да усещат и помирисват всичко около им, дори да влизат сякаш в чужди умове и да преживяват всичко предствимо, и светът се хвърля стръвно в това ново още по-сладко бягство от страшната реалност на загиващата планета.

    Цена, разбира се, има, както скоро Уейд и неговите приятели ще разберат. От дигиталните дълбини се появява нов страховит враг, който успешно успява да вземе света за заложници и да постави пред Уейд непосилна задача, която пак налага да се хвърли с главата напред в поредица от загадки, поставени от покойния Холидей. И в разкриването им той – и всички ние – ще разбере, че далеч не всичко, което е приемал за свещена истина, е такова, дори обратното, след тромавото начало Ърнест Клайн умело  набира скорост и забавлява така, както най-добре умее. За съжаление и този път повечето от основните теми, около които се въртяха загадките, не ми бяха сред силните страни – като например филмите на Джон Хюз, стара японска компютърна игра с променен американски главен герой, творчеството на Принс, на Толкин и други, но пък с удоволствие проследих борбата на Уейд да спаси отново света от гибел.

    Разбира се, не бива да съдим „Играч втори, бъди готов“ с мярката на голямата фантастика като наскоро прочетената от мен заключителна част на трилогията на Лиу Цъсин „Безсмъртната смърт“. Това е приключенски тийн роман, в който борбата за любовта е наравно с борбата за спасяването на света, а огромната ерудиция на Клайн в областта на попкултурата от 70-те и 80-те насища текста с безброй препратки, от които едва ли съм уловил и половината. И все пак се забавлявах доволно с това приключение, особено с добавянето на космическия елемент, за който няма и дума повече да издумам. А като знам колко слаби са обикновено подобен тип продължения, и как се чудех какво става в първите стотина странички на това конкретно, то поздравления за автора, че се е измъкнал от един от основните капани за авторите след суперуспешна първа книга. Продължението е прилично и ще забавлява хората, които са харесали първата книга.