Мисля, че и по-рано съм споменавал във Всичколандия, че апартаментът, в който живея, е своего рода хан за членовете на фондация „Човешката библиотека“ – ентусиасти, които с упорство и хъс издават книга след книга у нас. Освен тях преди няколко месеца у нас се появиха и група деца от Казанлък, които, представете си, са написали вече две книги, издадени с помощта на гореупоменатите! Ето и част от тях. Да, не са някакви „читанки“ или там с каквито имена накичват днес четящите и пишещите. Те са си съвсем обикновени симпатични хлапета. Само дето наистина могат да пишат и рисуват, както се вижда от страниците.
Романът „Играта“ си е чисто фентъзи, което ще ви изненада приятно, особено ако сте го започнали предубедени, че е писано от група деца. Признавам, по принцип хич не съм почитател на този жанр (изключвам неповторимия Пратчет) , тъй като имам чувството, че всичко многотомни саги са втръсващо еднотипни. Но тази книга е успяла да избяга от протяжността на традиционните фентъзита. Само за 250 страници авторите са успяли да съградят един напълно реален паралелен свят на нашия, с всичките му традиционни елементи – феи, върколаци, вампири (последните два са си съвсем истински, а не като напарфюмираните и наконтени подобия от холивудски бози като „Здрач“), хора, наричани мефили, тайнствена раса – лордени и естествено – много Магия.
Историята започва с група деца, набрани за реалити игра сред природата. Всяко от децата си има причина да вземе участие, която ще се отрази и на възможностите му. Децата попадат в Преватория – паралелен свят, където властва Магията. Тя дарува всеки от тях с някаква способност. Групата дълго време отказва да повярва, че случващото се около тях не е просто игра, но накрая трябва да се примирят с истината. Разделени, част от тях попадат в замъка на всемогъщия местен властелин Антарес, а други – при мефилите – човешката раса в Преватория, мачкана и газена от всички. Последните се организират за решителен бунт срещу Антарес и дарбите на децата са точно това, което им липсва. В повествованието се намесват куп герои, като чест прави на авторите, че не са ги идеализирали, а умело са ги показали като личности, движени от разнопосочни мотиви, които често ги поставят пред решителни избори.
Може би единственият недостатък на творбата е малко претупания край, но разбрах, че предварително са имали намерение да правят продължение, от което са се отказали, така че им е простено.
Мога само да адмирирам подобни инициативи, толкова хубави на фона на масата лумпенизирани тийнейджъри, които всички сме виждали по улиците.