Няма да се извинявам за прямотата си – моля, пренебрегнете всичко, което ви внушава тази корица, и започнете на чисто отношенията си с книгата. „Играта на Макбет“ (Biblical в оригинал) на Кристофър Голт (псевдоним) е силен и оригинален технотрилър, който дълбае здраво из човешката психология и механизмите ни на мислене, позициониращ се на ръба на съвременната наука и надничащ една крачка отвъд, към мощта на изкуствения интелект и моментът, в който той ще надскочи възможностите на човешкия мозък. Дори бих казал, че книгата е по-лека версия на „Слепоглед“, така че я препоръчвам на всички, които харесаха тази на Питър Уотс, както и изобщо изкушените в когнитивистиката.
Психиатърът Джон Макбет е в основата на сюжета – човек с рядко неврологично заболяване, което често го дистанцира от действителността. Тази му уникалност е скоро „застрашена“ – все по-често различни хора по цялата планета потъват внезапно в изключително реални халюцинации, а това застрашава живота им както в действителността, така и там, където се оказват внезапно. Епидемията се разраства, преди някой да й обърне сериозно внимание, до момента, в който мощно земетресение не разтърсва стотици хиляди… докато нито един уред не засича труса във физическия свят. Въображаемите преживелици стават все по-действителни, като Голт прави отклонения от основния сюжет, описвайки приключенията на хора от различни точки на планетата, като си личи, че това е и ловък маркетингов трик, правейки книгата близка и позната. Голт пресъздава сцени от отминали еони, от нашествие на викингите, от поява на римляни по китайските земи, от нацистки концлагер, все неща, които както разнообразяват основния текст, така и правят книгата по-лесносмилаема за световните пазари.
В основната линия Макбет и още няколко души се впускат в трескаво преследване на истината, а в галимацията са намесени както президентката на САЩ, месиански настроена вярваща психопатка, така и религиозна терористична организация, която избива учени, взривява лаборатории и университетски сгради, за да наложи своята истина.
Кристофър Голт (или който седи зад това име, сигурно скоро ще научим) успява с лекота и завиден размах да изследва едно вероятно бъдеще, в което както науката може да застраши цивилизацията с непремерени пробиви, така и въоръженото фанатично невежество може да направи това не по-малко ефективно. В крайна сметка противоборството се засилва, нещата скоро излизат от какъвто и да е контрол, като на хоризонта се задава нищо по-малко от Апокалипсис, края на човешката цивилизация.
С този залог шега вече няма. Реалността е илюзия, илюзията е реалност.
„Играта на Макбет“ ме изненада изключително приятно както с бързото си и драматично действие, така и с умелото осланяне и на солидна наука, и на добре разработена прогностика. Точно това според мен издига книгата далеч отвъд масовите трилъри на пазара, като я прави наистина добра смес между фантастика, наука и екшън.
От същите жанрове
