Виж тук и ревю на филма, както и ново ревю след препрочитане на великолепната трилогия!
. Първата, тъмна и мрачна като въглища. Втората, ярка и пламтяща като огнен вихър. Третата, синя като небето, към което полита сойката-присмехулка. Едно момиче, един символ, три кръга на ада на “Игрите на глада”. Изумителна фантастика, реална до болка, смесваща едновременно старогръцки легенди и тоталитарни утопии, съвременни реалити страсти и стремеж към свобода, неоковяем нивга през историята. Сюзан Колинс е създала фантастика, която ще се запомни завинаги, редом с великите “Фондацията”, “Странник в странна страна”, “Илион” и “Олимп”, “Хиперион”, “Пътеводител на галактическия стопаджия” и прочие…
Капитолът. Гордата и надменна столица на държавата Панем, наследник на някогашните потънали в забвение САЩ, победител във войната с 12-те Окръга, всеки от които специализиран в различна икономическа дейности. Тринадесетият Окръг е изтрит от лицето на Земята. Останалите са схванали урока и живеят в мизерия и подчинение. Плащат кървав дан, както някога покорните гръцки полиси са давали синовете и дъщерите си на могъщия Крит. Няма Минотавър. Има “Игрите на глада”, мащабно реалити шоу, провеждано на обширни арени с контролирани от гейммейкъри природни условия, капани и награди за спечелилите уважението на публиката. 24 младежи – по двама от всеки окръг – играят всеки срещу всеки в кървави гладиаторски борби в бъдното. Няма правила, само временни, несигурни съюзи. Хляб и зрелища не е актуално. Подаяние и унижение. Покорство пред мощта на Капитола.
Катнис живее в миньорския Окръг 12. Научила се е от малка да нарушава правилата – напуска оградения с електрическа мрежа окръг и ловува из опасните гори, за да нахрани семейството си – майка си и малката сестричка Прим. Напомня на смелостта на Царя от “Цар Плъх”, за който никоя мрежа не е преграда. Сред горите тя расте волна и силна с подкрепата на опитния ловец Гейл. Двамата имат обща цел – да хранят по-добре семействата си, почти непосилна задача в мизерстващия Окръг 12. Отдавна негов член не е печелил “Игрите на глада” и не са виждали привилегиите, които се изсипват следствие на това. Окръгът спи покорен сън под дулата на оръжията на “миротворците” от Капитола.
Поредната Жътва – избор на трибути за ежегодните “Игри на глада” – посяга към малката Прим и Катнис доброволно заема мястото й. Другият трибут от Окръга е Пийта, момче, който крие в себе си страст към Катнис и неистово желание тя да оцелее. Двамата поемат през безкрайните етапи на шоуто на Игрите, докато се озовават на Арената срещу още 22-ма младежи, които желаят взаимно смъртта си. Всичко е позволено. Всичко. Но
Капитолът не е предвидил в какво може да се превърне едно смело момиче с брошка на сойка-присмехулка на дрехата си. Особено когато 12 поробени Окръга следят със затаен дъх всяко нейно движение и действие…
Дявол да го вземе, няма как да ви кажа какви невероятности се случват в края на Играта, но ви стига, че и Катнис, и Пийта оцеляват по най-най-невероятен начин. Във “Възпламеняване” те са героите на Панем, обожавани от всички и привидно най-влюбената двойка на света. Но действията на Катнис по време на Играта са й “спечелили” най-страшния враг – президентът Сноу, който съзира искрите на бунта сред Окръзите. И решава да действа радикално.
Вместо очаквания живот в привилегии (не че го искат) Катнис и Пийта получават специален абонамент за Юбилейните “Игри на глада”, с правила, създадени специално срещу тях – по двама от досегашните победители от всеки окръг трябва да излязат на нова арена и да започнат битка един срещу друг за удоволствието на зрителите от Капитола и пълните с омраза очи на жителите на Окръзите. Действието се забързва, вече я няма лекотата на първата част – пред очите на Катнис заповат да се появяват признаците на бунт в различни Окръзи, а тя и Пийта имат непосилната задача да се измъкнат от новата Арена и опитните бойци, спечелили вече по веднъж Игра и знаещи как да убиват.
Играта започва, а далеч по-важните неща се случват вън от Арената – там, където поробените надигат глава и започват борба, насърчени от красивото момиче с брошка на сойка-присмехулка на дрехата. Планове се вписват в други планове и докато на Арената странни съюзи се плетат около Катнис, унищоженият Окръг 13 се появява като феникс от пепелищата и нанася своя удар с помощта на заговорници от Панем. Нищо вече не е същото, Катнис се спасява, но Пийта попада в ръцете на президента Сноу. Окръг 12 е изпепелен от въздуха, хиляди са избити. заради нейната дързост На война като на война.
“Сойка-присмехулка” показва вече истинската Игра – същинскатаборба на бунтовниците срещу Капитола и няколкото подкрепящи го Окръга, получаващи трохи от привилегиите на столицата. Окръг 13 е скрит под земята, готвещ отдавна своето отмъщение срещу Капитола. Сега има своя символ – Катнис, има и своите съюзници. Трябва му само едно – мащабна медийна кампания със своята Жана д’Арк. А такава може да получи само на бойното поле.
Сюзан Колинс задълбочава психологически действието си, нейните герои са всичко друго, но не и двуизмерни кукли, които само тичат, бият се и умират по страниците. Те са плътни и многопластови, а Катнис е изправена пред съдбовните избори на дълга и желанието за свобода, между човека, с който е израсла – Гейл, и обожаващият я Пийта, спасил живота йневеднъж на двете арени. Последният е в ръцете на Капитола и става съвършеното пропагандно оръжие, докато Катнис, вече като Сойка-присмехулка, трябва да приеме същата роля за бунтовниците.
Бунтът се разраства, лоялните на Капитола окръзи падат един по един, докато столицата не остава сама, обкръжена, но мощна, очакваща атаката. Нейната територия е последната Арена,
подготвяна от десетилетия за подобен сценарий, както някогашната Спарта, военизирала се до крайност заради многобройните си роби. Капаните са навсякъде, изпитвани през годините на различни Арени, където младежи са гинели за забавление на преситените и разглезени капитолци. Катнис знае, че трябва да поведе атака с малък отряд, за да се избегнат многомесечни кървави боеве квартал по квартал. Тя трябва да тръгне към трета, окончателна Игра, със своите съотборници и новите съюзници от Окръг 13. Нищо не е просто, нищо не е ясно, везните все още са в равновесие. Защото една кървава роза стои сред пепелищата на Окръг 12 – Катнис знае, че президентът Сноу й е приготвил неин личен ад…
“Игрите на глада” е изключителна трилогия, която, абсолютно необяснимо за мен, е почти непозната за българската публика. А това е непростимо. Сюзан Колинс е написала сложна, поразително реалистична и детайлна книга, която смесва по неподобим начин историческия опит и фантазията. Героите й не са добри и лоши, дори и Катнис има своите тъмни страни, а съюзниците от Окръг 13 вместо благодетели са по-скоро фашизоидни тоталитаристи, полудяли в своята изолация и готови на всичко, за да смажат врага си. Наистина на всичко, а както историята учи, борбата за властта в подобни общества е безмилостна. Няма жертва, която да не е възможна, дори самата Катнис може би е по-полезна мъртва като символ, отколкото жива и неконтролируема.
Първите две части на книгата са огледални, прилични си една на друга, но различни в посока отрицание. Не ме питайте какво написах в предното изречение, не съм сигурен и аз. Да, имаме две Арени, две изумителни стратегически битки сред контролираните от гейммейкърите условия. В първата Катнис е почти у дома си сред гората и намира няколко съюзника, с които успява да оцелее и да поеме по предначертания победен път. У дома обаче тя не е герой нито за себе си, нито за хората около нея – убила е хора, за да се върне. Подлият ход на Сноу да я върне в Игра е сякаш очакван, както е очаквано и че новата Арена ще бъде насочена срещу нея – очаква я много вода и джунгла с непознати растения. Привидно безполезните нови съюзници се оказват безценни, а възможността да се напусне Арената се оказва единственият изход. Отвън бушува бунт, който я очаква като лидер и символ.
В третата част относителната простота просто изчезва. Намесва се политиката, която прояжда всичко. Окръг 13 е чакал дълго възможността за ответен удар, има свои планове и въпреки нужния му съюз с останалите бунтовни окръзи е готов на всичко, за да наложи своя начин на живот. А това не може да се хареса на стремящите се към свобода панемци, които едва ли искат нов ярем. Катнис е в центъра на всичко – трябва да опази себе си, близките си и убежденията си сред бушуващата война, трябва да спаси Пийта, а по-късно да спаси себе си от него след перфидната намеса на Сноу в мозъка му. Всичко е в огромен хаос, а последната Арена – Капитолът – е сякаш жадуваният път. Катнис иска с един удар да разсече Гордиевия възел и да реши войната. Но си няма и идея какво й предстои, нито какви жертви трябва да направи. Дори не знае кой й е съюзник и кой – враг. Нищо не е ясно. Това са последниете “Игри на глада”, само дето не се излъчват по телевизията, а пред очите на всички, докато Смъртта вилнее наоколо…
Изключителна трилогия, която препоръчвам изрично – книгите се четат бързо и лесно и е почти невъзможно да оставите някоя настрана. Лично аз отдавна не съм чел нещо толкова обсебващо, забавно и едновременно с това сложно. Просто Колинс не е пожелала да създава схематична, проста фантастика, както е имала възможност с подобен сюжет. Вместо това е акцентирала върху проекцията на реалността в един чудовищен, геометричен свят. Първата Арена с невъзможния си изход, Втората арена със своите последователни смъртни опасности, третата Арена по улиците на Капитола… влезте в “Игрите на глада”, заслужава си. Дано и готвеният филм не е разочарование.
Още за великолепната трилогия може да прочетете в “Аз чета” (тук,тук и тук) и в “Първи впечатления от последно прочетено”.
От същия автор
От същия жанр
