Нека поговорим за идолопоклоничеството. Не, нито религиозното, нито политическото, макар че и двете са много, много актуални напоследък. Днес ще си говорим за бизнес-идолопоклоничеството в лицето на навярно най-обичания жив мъж на планетата – Стив Джобс, вече (отново) бивш лидер на “Апъл”. Всъщност явлението е много по-разпространено – май всяка седмица научавам за поредното бизнес-гуру, чийто семинар (добре подплатен с финикийски знаци) трябва да промени живота и работата ми. Загубих им бройката вече, а за феновете им не знам – по колко ли пари дават за поредната книга с красива корица, в която пише същото, както в предишните? Но за това все някога ще напиша отделна статия.
Още в началото признавам, че не харесвам “Апъл”, нито продуктите й,имал съм само бегъл досег с тях и хич не разбирам ширещата се мания и лудост около всичко, което правят. Което ме поставя в уязвима позиция, естествено, особено към любимия ми приятел и колега Алекс, който е върл “Мак”-фен и съответно ревюто в неговия сайт (текстът не е негов, но той доста ми нахвали книгата!) за “iЛидерът” е възторжено. Всъщност, съдейки по това, че книгата беше 2 месеца поред бестселър на (и не само при нас, предполагам), преди да бъде отнесена от “Псевдонауката” (за което се лаская, че имам сериозен принос), явно и вие смятате, че личността на Джобс заслужава внимание. За което имате моите уважения, но не и съгласие.
Защо съм негативен? Защото по страниците Джей Елиът и Уилям Саймън не казват една лоша дума за Стив Джобс, затова. Все пак това не е писаното и редактирано през III-IV век хардкор фентъзи “Библия”, дето и дума не се издумва срещу главния герой, а съвременна книга за бизнесмен, който, безспорно, все пак е човек и все пак греши. Но като всяка вяра, и тук съмненията са излишни.
Книгата, която ви представих вчера – “Маверик”, също разказваше за собственик на фирма, който променя своята компания из основи и това е неоспорим факт. За Джобс твърдят, че променил целия свят, в което сериозно смея да се усъмня, макар да нямам намерение сляпо да отричам постигнатото от него – не съм чак толкова краен. Джобс наистина е човек с изключителна визия и невероятна работоспособност – проектите, които е водил, са безспорно доказателство за това. “Апъл” са бранд с огромна мощ и влияние и смятам, че една история на самата компания, а не нейния лидер персонално, ще бъде за мен далеч, далеч по-интересна.
“iЛидерът” ми бе интересна до степен да науча защо, аджеба, Джобс напуска “Апъл”, защо компанията забуксува после, къде е неговата роля в изработката на прочутите “Мак”-ове, айподи, айфони и там каквото беше, както и как успява да върне компанията на върха, когато триумфално поема нейните юзди наново.
Стив Джобс е голяма работа, няма две мнения по въпроса. Както е голяма работа и Бил Гейтс, който пък, незнайно защо, е най-мразеният човек на Земята навярно. Явно единият успява да продава добре само продуктите си, а другият – както продуктите, така и себе си. И тази книга е част от създаването на митологемата “Джобс”. Която след неговата смърт ще стане абсолютно всевластна и няма да има шанс да бъде разрушена. Нещо като митологемата за Форд. За него преди дни научих, че е похарчил цяло състояние в упоритите си опити да изработва всички части на “Форд Т”. Но това не го прави по-малко успешен, нали? Или не? 🙂
От същия жанр
