С „Колекционерът на кости“ и „Колекционерът на татуировки“ Джефри Дивър ме спечели като верен фен за своя Линкълн Райм, който може и да е окован в инвалидна количка, но умът му се рее свободен повече от на всеки друг – и никой престъпник, колкото и гениален да е, не може да му излезе насреща.
В „Имитаторът“, поредната книга от поредицата, един изверг атакува сгодени двойки – обсесията му по диамантите малко по малко се разкрива, а по-силна от нея е само параноята му да прикрива следите си. Затова и преследва неуморно момче, което го е заварило на поредното му кърваво местопрестъпление и което успява да избяга по чиста случайност. Момчето има талант да обработва камъни, но се страхува да иде в полицията – и докато се опитва да се укрие и от убиеца, и от собственото си семейство, което застрашава живота му не по-малко, се забърква във все по-голяма каша.
Линкълн Райм и неговата вярна Амелия Сакс са въвлечени в разследването и изобщо в света на диамантите. Джефри Дийвър описва колко особени са правилата в играта със скъпоценните камъни, а поредица от земетресения разбъркват още повече картите, след като от пожарите след тях загиват и хора. Убиецът продължава да напада хора, свързани с диамантите, а истинските му мотиви, както и в другите романи на Дийвър, са още по-сложни и мащабни. И са на ръба да се осъществят.
„Имитаторът“ следва познатата схема от споменатите по-горе два романа, но Дийвър пише така, че четенето си е удоволствие. Лошо впечатление правят коректорските пропуски, особено при преминаването от пряка в непряка реч, но нейсе. Ще продължа с автора със сигурност.
