След очаквания край на “Танатонавтите” Вербер повежда отново своя герой Микаел Пенсон през седемте зони, но вече окончателно. Благодарение на ловък ангел-пазител с адвокатски талант той се измъква от прераждане и се превръща в ангел.
Е, не си представяйте крилца, облачета и прочие религиозни измишльотини (справка Докинс). Вместо песнопения до безкрая са му поверени три души, за които да се грижи. Това са французинът Жак, американката Венера и русначето Игор. Всеки един от тях носи своята карма и задачи в новия си живот, а работата на Пексон е чрез сънища, предчувствия и… котки да ги насочи в правилния път на самоусъвършенстването.
Както може да се очаква, тази работа далеч не е лесна и скоро всеки от тях усърдно се заема да съсипва живота си по различен начин, независимо от усърдието на новоизлюпения ангел.
А около него кръжи и друг проблем – вездесъщият любопитко Раул, който ама хич не е доволен от перспективата да се грижи за своите души. Заедно с Мерилин Монро (?!) и един стар танатонавт, той измъква Пенсон от задълженията му и те поемат на грандиозно търсене на извънземни в галактиката и отвъд…
Вторият роман от серията е категорично по-интересен, най-малкото липсва бавното развитие от първия. Героите са познати, а ангелското им битие ни най-малко не ги е променило. Вербер със завидно усърдие поставя нови и нови загадки, отговаря по някое време на някои, други оставя за следващия роман в поредицата “Ние, боговете”.