Когато Станислава ми подаде тази книга през щанда по време на Коледния панаир, изрично ми каза: „За теб, но няма да я четеш!“ После, при представянето на книгата, тя – типично по женски – смени мнението си на 180 градуса и ми каза, че все пак може да я чета. Реших, че ще я бъде, но в бъдеще неопределено, когато наистина почуствам, че искам нещо такова – аналитично-душевно. Бърках, че я забавих толкова. Тази книга ми е трябвала още преди 5-6 години, просто не съм го знаел, а и я е нямало. И след прочита й – бавен, внимателен, с много препрочитания на отделни страници, – съм променен. И точно както написах вчера във фейсбук: „За пореден път се убеждавам, че ако една книга те „улучи“, просто става като откровение.“
„Инцидент“ е дълбинно осмисляне на една връзка, прикрито под кратък роман. Чрез двамата си главни герои – Рита и Виктор – Станислава Чуринскиене обследва двете крайности в детството – свръхзащитеното момиче, което никога не е имало шанса да си „чупи главата“, и изоставеното момче-сирак, пораснал с постоянна борба с болката в себе си. Тези две крайности се обичат – но това просто не е достатъчно. Романът започва с рухването на връзката им, а после продължава поетапно както с предисторията им, така и с опитите им за ново начало и съграждане на разрушеното. Но в тяхната връзка, точно както в митологията, са вградени две сенки – на самите те като деца, и двамата вече пораснали възрастни не разбират как ценностните, същностните модели в главите им са в сблъсък, дори и сърцата им да принадлежат един на друг.
Книгата може да се чете и просто като роман за една драматична и сложна любов, но с кратки анализи в края на всяка глава Станислава ясно указва, че тези герои са само архетипи, в които се онагледяват сбор от общи черти на мъжете и жените. От една страна е Рита – неуспяла да порасне истински заради твърде грижовните си родители, вярваща сляпо на специалисти, които я влудяват с диагнозата аутизъм на сина й, изграждаща свой собствен вътрешен свят, който рядко кореспондира с реалния. Тя мазохистично преживява отново и отново в себе си болките, подхранва ги, развива подозренията си към Виктор до параноичност. Той, от своя страна, не разбира и няма как да разбере всички тези неща. С комплекса на дете без родители, той трудно преживява нейната претенция за монопол върху болката от трудностите им при зачеване на дете. С греха на случайна изневяра, той затъва в страховито мълчание и отвътре, и навън. Уж са заедно, а не са. Обичат се, но в главите им се размахват саби, от сблъсъка на които се разнася оглушителен грохот, който блокира възможността двамата да се чуят.
Да, „Инцидент“ просто попадна там, където трябваше – в момент, когато мислех за разни лични неща, които не разбирах защо се случват, без да съм наясно къде да търся проблема. Е, Станислава ми връчи не само своята книга, а ключа към решението, което търсех. Сега остава да препрочета книгата и смирено да призная, че и „женските“ книги могат да са хубави и важни. С моите книжни предразсъдъци – по моята глава, както можеше да се очаква.
Силно препоръчвам книгата, мисля си, че всеки ще открие в съдбите на героите нещо, което се припокрива с личните му търсения и терзания. Авторката дава отговори, но те не са универсални, каквито просто няма – важното е, че тя дава механизъм на разбиране на това, което се случва в човека срещу теб, дава възможност да се взреш отвъд видимото и да се опиташ да го разбереш. Надявам се и че Станислава няма да ми се разсърди за мнението ми, че пише „по мъжки“ – стегнато, обрано, рационално – всяка дума си тежи на мястото и е ясно защо е там, няма ги ония самоцелни душевни хаотичности, които биха ме накарали да прелиствам страниците набързо, за да видя къде точно продължава същинската книга.
Тук всичко е в хоризонта на събитията в черната дупка на колапсиралата връзка и нищо не може да избяга – нито смях, нито плач. Единственият изход е промяната. Тя е единствената константа.
Чудесно ревю за книгата има в „Аз чета“, едно друго намерих в „БГ Дама“, попаднах на дискусия за книгата във врящия котел на „БГ Мама“, а се нарадвах и на хубаво интервю в „Nikak.bg“.
От същия автор
От същите жанрове
