Избягал затворник пленява цяло градче

  Льохманея си аз, при това солидно. Струпал съм едни купчини книги у нас, дивя се и мая какво ми се чете, а то книгата си е там, само трябва да я извадя изпод останалите. „Инцидентът в Туенти-Майл“ е нестандартен уестърн, съживен в епоха, когато вече такива не се пишат (сещам се веднага само за „Тук няма място за старци“ на МакКарти, макар че и тя е далеч от типичното). Треванян е непознат автор за мен, макар мнозина да са ми препоръчвали „Шибуми“, и на нея ще ѝ дойде времето.

  Градчето Туенти-Мейл съществува само заради близката сребърна мина – всичко в него е подчинено на периодичното слизане от нея на отрудените миньори, готови да похарчат надниците си за дребни покупки, пиячка и жени. Броените му жители си знаят ролите и не си пречат, макар и да не питаят особена обич едни към други. Един ден в градчето пристига едно странно момче, което се представя с различни имена – къде с ласкателство, къде с нахалство той успява да се присламчи, да поеме неприятните дейности и да заживее що-годе спокойно, преследван от тайна в миналото си. До деня, в който в Туенти-Майл пристига избягал от затвора психопат, придружен от две послушни горили. Хитро и бързо те събират оръжията на жителите и ги взимат буквално в плен, докато се гаврят със съдържателя на публичния дом за назидание. Броени дни има до слизането на миньорите, а жителите трябва да оцелеят някак си. Но това не е лесно, когато в града вилнее луд, а плановете за съпротива изглеждат лишени от шанс.

    Всичко по малко има в романа – публичен дом, страхлив барман, една девица за опазване и няколко леки жени за разкош, предател и предателка, отчаян смелчага, и в крайна сметка – герой: очакван или не. Въобще няколко часа чисто удоволствие с майстор в занаята, който умее да създава интрига в броени изречения, а злите му герои сякаш изпълзяват от „Зеленият път“ на Стивън Кинг. Краят е едно допълнително удоволствие – отвъд върховния сблъсък Треванян не спира, а продължава историята и на градчето, и на героите си, допадна ми тази грижа и внимание към тях извън предопределеното им участие в класическия конфликт между доброто и злото.

  Положително ревю за книгата има и в „Книжен Петър“, неразбираемо негативно за мен има в „Под моста“.