Жена става жертва на инсомнията

В нощта
дебне лудостта.
Ако не заспиш,
ще я приютиш.

 Това глупаво стихче ми хрумна спонтанно, докато привършвах „Инсомния“ на Сара Пинбъра, следващия чудесен трилър от авторката, която вече силно ме впечатли със „Зад нейните очи“. На пръв поглед чисто жанрово те спадат към така модерния domestic crime, но Пинбъра си позволява да не се съобразява с реалността и с леко отместване във фантастична посока всъщност съгражда адски неочаквани обрати – и ако това важеше със смазваща сила за предишната книга, то и тук тайните, които пронизват целия текст, намират обяснение едва в края, когато всичко се преобръща по най-невероятен начин.

    Но това, което всъщност ме впечатли най-силно, е психологическата достоверност, с която Пинбъра проследи рухването на една жена, Ема Авърел. Безсънието я преследва и малко по малко всички страхове, които носи от малка в душата си, започват да се реализират. Преди много години майка ѝ е страдала от инсомния, а ред сигнали са сочели, че губи разсъдъка си, което окончателно се е случило точно на четиресетия ѝ рожден ден. Отгласи от случилото се тогава ехтят в съзнанието на Ема с наближаването на собствения ѝ 40-ти рожден ден, а в нощите започват да се случват странни събития. Години наред тя е градила перфектния живот, като дори е лъгала собственото си семейство, че майка ѝ е мъртва, за да не дава обяснения за онези събития. Само че тя не е, а и крайно различната от Ема нейна по-голяма сестра също се завръща с гръм и трясък в живота ѝ – и дори някак като че иска да го открадне. Перфектната приказка на Ема се разпада като пясъчен замък – липсата на сън през нощта застрашава здравия ѝ разум и през дните, а скоро се оказва изхвърлена от дома си и обвинена в убийство, а най-лошото е, че далеч не е сигурна в своята собствена невинност.

   „Инсомния“ е истинско спускане във влакче на ужасите – Пинбъра проследява стъпка по стъпка как Ема бива пречупена от инсомнията си, как заплашва едното си дете, а тайната на другото ѝ заплашва да разбие семейството още повече, до момента, в който това, което се случва с нея, става вече неоспоримо. Тия дни издадох една книга за борба с „газлайтинга“, този психологически термин за това как един насилник подменя реалността на жертвата си и я кара да се усъмни в собствения ѝ разсъдък. В този роман това се случва естествено – героинята няма на какво да се опре, защото липсата на сън превръща дните ѝ и сънуване наяве. Но както споменах в началото, това е роман на Пинбъра – така че очаквайте неочакваното.