Жанр: Фентъзи, Хорър

Издателство:

Автор: Ан Райс

Оригинално заглавие: Interview with the Vampire, 1991.

Преводач: Боряна Даракчиева

Корица: Мека

Година на изданието: 2010

Страници: 420

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Стара класика, която си мислех, че съм чел, но се оказа, че в главата ми са се бълвучкали спомени от филма. И тъй като колегата Благо буквално ми забрани да чета новодошлия от Комата превод на „Вампирът Лестат“ на Ан Райс, преди да съм изчел „Интервю с вампир“, в петък си я набавих, а в събота прочетох. Вярно пишела леко и приятно таз дама, да се ненадява хейтър като мен.

В крайна сметка това не е книга за вампири, както и „Z-та световна война“ не е книга за зомбита. „Интервю с вампир“ е роман за страстите на хората, които не могат да намерят своето място в света, които се чувстват оковани във време, което не им импонира, сред човечество с различни от техните ценности. Всичко това е скрито под лъскавата обвивка на в общи линии класическия вампирски мит, но прозира брутално през образа на Луи – вампир, който не може да се нагоди към своята същност, не обича да убива, но умее да обича страстно. В някакъв смисъл книгата ми напомни и на „Лолита“ с тази объркана и безумна страст между него и осъдената завинаги да остане дете Клодет – на Луи поне му е спестена трагедията да види своята нимфетка пораснала, погрозняла и угаснала. Вместо това обаче му е съдено да преживее загубата по много по-драматичен начин.

Едва ли има нужда да излагам подробно историята в романа, съмнявам се, че са много хората, пропуснали да гледат поне филма. В края на XVIII век Луи е превърнат във вампир от грубото и мрачно кръвопийско чудовище Лестат, който иска да се възползва от имението му и уменията му да прави пари. Двамата стават странни спътници, които са в постоянен конфликт и отношенията им са, меко казано, проблемни. Лестат обожава лова и всяка нощ убива хора, докато Луи е непрестанно измъчван от угризения и преживява с животинска кръв. Сблъсъците между двамата следват един след друг, като животинската същност на единия се опитва да подиви и впримчи в себе си човешката, макар и безсмъртна, на другия. В последен опит да го задържи, Лестат превръща малката Клодет във вампир и тримата заживяват като извратено семейство – Луи се опитва да я образова, да й покаже красотата на изкуството, на силата на духа, а другият й „баща“ я обучава да убива безмилостно и по много.

В един момент конфликтът между Луи и Клодет, от една страна, и Лестат, от друга, ескалира и изходът е единствено опит за убийство и пътуване към Европа, за да търсят истината за вампирите и тяхната поява… А там вече става страшно…

Ан Райс е написала страстна книга, в която обаче остава твърде малко място за действието. Типично по дамски, акцентът е върху безкрайните разговори и душетерзания, които ми дойдоха малко в повече, все пак Луи прекали с абсурдния си драматизъм, от който изходът беше пределно лесен – една слънчева баня и толкоз. За радост странната му, несексуална, но адски чувствена любов с Клодет заличи това впечатление и ме направи истински съпричастен на драмата му.

В тази книга времето е без значение. Хората са без значение – практически те са само сенки и единственият човек с някаква роля е интервюиращият в по-ново време Луи журналист. Реално Райс работи само с 4-5 героя, между които изплита сложна мрежа от отношения, а всеки от тях трябва да се бори и с личните си демони. Кой печели от тази битка… май никой.

Вчера започнах и „Вампирът Лестат“ и поне в първите стотина страници книгата е много, много различна – по-целенасочена, мощна, зла и рокаджийска, допада ми. До края на седмицата ще има ревю и за нея, много ми е любопитно накъде ще поведе Райс мрачния демон от първата книга.