Ник Сполдинг определено почти успя да ме откаже от книгата си с първата си глава, описваща съвършено една от най-отблъскващите сексуални сцени, на които съм попадал. За щастие съм упорито книжно магаре и му дадох шанс и в крайна сметка два часа по-късно приключих книгата захилен до уши. „Интимен наръчник за блогъри“ (странен превод на оригиналното име) си е рядко забавна хумористична чудесийка без особени претенции и рядко изпадане в дебелашката част на шегата, която вече хич не е смешна.
Двама души – Джейми и Лора – си поделят страниците, за да опишат как стигат един до друг. Първият описва в личния си блог кошмарните си срещи с жени, коя от коя по-абсурдни, а момичето пише дълги писма до починалата си майка на същата тематика в битката си за намиране на принц Прекрасен (или поне Приемлив). След няколко встъпителни глави, в които двамата минават през куп идиотски срещи (освен кошмарен секс с Годзила, Джейми попада на адски красива мацка, но издънва нещата в стила на Саймън от „Пълен идиот“ на Яуд, а Лора прелита от безкрайно досаден брокер на имоти до маниакален велосипедист в пълното одаяние с прилепнал екип и напираща мъжественост на показ), докато не се сблъскват буквално и болезнено на една улица. Оттук нататък следват две версии на всичко случващо се – неговата и нейната – и е малко да се каже, че не се препокриват. Цял куп безумни недоразумения почти унищожават в зародиш потенциала на любовта помежду им, но всичко ще си дойде на мястото с гръм, трясък и юмрук в лицето на наглия бивш.
Накратко – „Интимен наръчник за блогъри“ е безукорното плажно четиво, а след него пристъпянето към онази шантава зона на допир между мъжете и жените става с една идея по-забавна, защото какво по-лошо от това може да се случи?
–––
Зона за хейт: тази книга е всичко онова, което безумието на Такър Макс не успява.
От същите жанрове
