След като прочетох двата сборника на Йорданка Белева – „Надморската височина на любовта“ и „Ключове“, които толкова ми харесаха, просто трябваше да надникна и в поетичната ѝ книга с енигматично заглавие „Ѝ“. И ето какво ме впечатли:
по пълнолуние
вие наум
и целува луничките ѝ
––
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си
той да се влюбва в тях
докато станат и негови
––-
тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна
и в бащината къща
и в майчината реч
–-
всеки път е така:
излиза от любовта с десен крак
три пъти се завърта за щастие
ако забрави нещо никога не се връща
не е на добро да се връщаш
ако веднъж си излязъл
после тръгва все едно накъде
любовта няма посоки
и навсякъде си изгубен
–-
целува сякаш жонглира с горещи факли
знаеш ли колко устни е запалвала
докато се научи
Още за стихосбирката може да прочетете в „Култура“.
Посетете и блога на Йорданка Белева.
От същия автор
От същите жанрове
