Накратко казано, мафията е контролирала една от основните финансови институции в тази страна и един от най-големите частни източници на инвестиционен капитал за недвижими имоти в света.
Стивън Брил
Когато говорим за знакови убийства в американската история през XX век, две приковават вниманието – на президента Джон Кенеди и на Джими Хофа, могъщия профсъюзен ръководител, чийто бурен живот завършва с внезапното му изчезване. И малцина се съмняват още тогава, че това не е убийство – просто всичко говори за мафиотско деяние и основните спекулации са всъщност какво се е случило с тялото. Никой всъщност не знае, а слуховете се въртят от десетилетия – до момента, в който Чарлз Бранд не написва тази книга и не изважда на показ самопризнанията на Франк Шийран-Ирландеца, наемник на мафията и един от най-близките хора на Хофа. Същият този човек е бил и главен заподозрян в разследването на изчезването на профсъюзния лидер, но доказателства така и не са намерени, макар че в крайна сметка е окошарен за други престъпления.
Както често се случва, с любезната помощ на киноиндустрията и редица знакови имена от нея, за които вече сте чули достатъчно, а и ги виждате на корицата, една чудесна историческа книга получава шанс за живот и на български. Защото – нека си признаем, едва ли толкова дебела книга за американски изпълнител на мокри поръчки би се радвала на особен интерес, ако не беше аурата на Скорсезе и плеядата актьори, които изигравят роли в неговата лента. Но и както може да се досетите, нито съм гледал филма, нито имам намерение – но пък прочетох „Ирландецът“ с голямо удоволствие (освен към края, допълненията от по-късните издания ми дойдоха в повече, макар да допълваха картината и изясняваха факти, пропуснати в оригиналното издание).
Католическата религия беше важна част от живота ни. Беше задължителна. Ако трябва да кажа какво е било хобито на майка ми, ще кажа, че тя беше много религиозна. Прекарвах много време в католически църкви. Баща ми беше учил пет години в семинария, за да стане свещеник, преди да го изключат оттам. Двете му сестри бяха монахини. Знаех всичко за изповядването и опрощението на греховете. Ако умреш, докато отиваш да се изповядаш, и не успееш да разкажеш на свещеника какви грехове имаш, цяла вечност ще гориш в ада. Ако умреш, докато се прибираш у дома, след като си се изповядал, отиваш направо в рая.
Това не е книга за убийството на Кенеди, нито пък е чак толкова за края на Хофа, макар че и двете са засегнати в детайли. Това е изповед на един умиращ мъж, който десетилетия се измъчва от вина и в крайна сметка Бранд успява да го склони да разкаже всичко това, което полицаите само подозират. Или както самият автор пише в края:
След като бях работил и от двете страни на закона в областта на наказателното право, се бях убедил – както много други преди мен, в продължение на цели хилядолетия, – че съвестта, за която се грижат религиите, програмите от дванайсет стъпки на анонимните алкохолици и наркомани, както и психиатрите; съвестта, която е драматизирана в произведенията на творци като Шекспир – е съществена част от човешката природа. Алкохолът и наркотиците могат да я притъпят, но тя остава под кожата, в очакване изкусно да бъде изведена на повърхността. При все това, дори когато един убиец проявява желание да си признае, желанието за самопризнание идва от сърцето и душата му. Междувременно всяка клетка от тялото му се съпротивлява на това желание. Защото в крайна сметка същото това тяло ще се озове в затвора или на електрическия стол. В съзнанието, изпълнено с вина, често се случва едновременно да работят два противоположни импулса.
Животът на Ирландеца не може да бъде описан вкратце. Отдаден християнин, воювал прекалено дълго на фронта, откъдето се връща закоравял убиец, той постепенно се издига в мафиотските среди, като нерядко се оказва в смъртна опасност, но се измъква с малко късмет и покровителстване от правилните хора. След това е назначен да бъде в близост до Хофа и става един от верните му хора, като има пряк поглед към изключителните далавери с непредставими мащаби, които се въртят със стотиците милиони, които профсъюзът събира и заради които се вихрят безконечни войни за ръководния пост и срещу останалите профсъюзи. А главно действащо лице всъщност е мафията, която дърпа конците на всички знакови фигури от периода. И които според Бранд и неговия довереник имат пряко участие в убийството на самия американски президент – отчасти като сигнал към брат му, който си позволява твърде много в борбата си с организираната престъпност. А самият Шийран със смайващо хладнокръвие описва обичайните мафиотски практики, които започват с изнудвания и завършват с убийства, в част от които сам той взима дейно участие.
Като се сметнат дните за почивка и възстановяване за целия период, редник Франк Шийран с неговите 411 дни, прекарани в сражения, е преживял лично повече от 80% от времето на фронта за цялата дивизия. До края на живота му характерът на Шийран е бил определен от това преживяване – да убива и да осакатява други хора ден след ден, като през цялото време се пита кога ли ще дойде и неговият ред.
„Ирландецът“ е отчасти угнетяваща книга – едно е да четеш романи като „Кръстникът“, друго е да научиш от първо лице колко всъщност е силна мафията и как контролира хора на публични постове, които ѝ връщат услугите по един или друг начин. Бранд описва и как това влияние все пак намалява в годините след убийството на Хофа, когато крутите мерки на властите успяват да вкарат на топло много мафиоти, а други се самоизбиват в поредната война за власт. Има нещо налудничаво в самохвалния начин, по който Ирландеца описва своите занимания, уважението, което е получавал, своето участие в различни кървави вендети – и в крайна сметка как си плаща за всичко, което е направил, поне отчасти. С умение на криминален писател Бранд затяга примката около него и признанието му – така важното признание и не по-малко важните детайли, които да докажат, че той наистина знае какво се е случило с Хофа. И ако някой може да прочете тези страници около неговото убийство, без да му настръхнат косите, хубаво, за мен бяха просто смазващи.
Още по темата
