Предполагам, че повечето от вас са чували горното име, ако ли не, ето тук можете да научите кой е той.
Целият сборник “Истината на Виктор Суворов” е съставен от статии на историци, които подкрепят основната му теза, че Сталин е подготвял гигантско по мащабите си настъпление, но Хитлер го изпреварва с нахлуването си на 22 юни 1941 г. За незапознатите с историята – подобна идея и до наши дни в Русия е приемана за кощунствена. Счита се, че Сталин е искал мир, че не се е готвел за война и прочие, но тази теза малко по малко започва да се пропуква именно чрез книгите на Суворов.
Разбира се, има и куп книги срещу Суворов лично и (по-малко) срещу тезите му, даже имам една такава на руски – “Неправда Виктора Суворова”, но още не съм я зачитал.
Положително е, че сборникът не е славословие на Суворов – ред негови изводи са поправени, но те са второстепенни и не се оспорва общата насока към война. Учените въвеждат ред документи, до които той не е имал достъп, но потвърждават вижданията му. Лошото е, че използват сходни източници и има доста повторения, но поне си личат ясно разликите в подхода към документите на отделните изследователи. Определено липсват и бележките им, които със сигурност са присъствали в оригиналните публикации.
Буди недоумение статията на българина Васил Станилов, журналист, който сред сериозните писания на учени развива общи приказки на тема антикомунизъм.
За сметка на това последната статия на Дмитрий Хмелницки е крайно интересна. Тя проследява създаването на съветската тежка промишленост от… американска фирма. Поразрових се малко и намерих статия в списание “Time” от 1942 г., която потвърждава този факт, който бе неизвестен за мен.
Като цяло сборникът си го бива. Който не е чел нищо на Суворов, ще му бъде скучно – информацията е доста специализирана. Който го е чел, ще му повярва поне още малко.