Корица: Мека

Година на изданието: 2011

Страници: 160

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

  Спалните квартали на София определено са потискащи места. Панелни мастодонти закриват хоризонта, заринати от боклук детски площадки и зелени площи по-скоро те отблъскват, паркинг е всяко място, където може да покачиш колата си, а хората… те са в тон с обстановката, да речем.

   Дебютната книга на Светлин Стратеев “Истории от Квартала” запраща сред съмнителното “очарование” на столичния квартал “Надежда”. Който в момента е под тежка инфраструктурна обсада и не вярвам дори един живеещ там да е склонен да даде гласа си за сегашните управляващи. Където омразата към столичния “Левски” се закърмва с майчиното мляко, което и Светлин вплита неведнъж в разказа си за мое лично неудоволствие.

  Историята подобава на Квартала – ръбата, мрачна, зла и безцелна. Героите са три отрепки, които обществото автоматично отхвърля като вредоносители – наркоманчетата, които виреят със завидно усърдие навсякъде. Безцелното им шляене има една цел – поредната доза от каквото дойде, заяждане на дребно с близките и околните, омраза към всичко и основно към себе си. Разказът тече през очите на Роко, който живее с майка си, след като баща им ги е напуснал. Той дори не се и замисля да промени живота си, белязан от безкрайно размотаване. Изкефи ме, че Светлин е съумял пространно да представи живота на един индивид, който не прави нищо. Ама наистина нищо. И все пак страниците не досаждат, а те впримчват в една мрачна мрежа на безпътие.

   Безкрайното еднообразие на дните на Роко и двамината му приятелчета е пронизвана нарядко от събития, способни да ги отклонят от самоубийствената реалност, която са си самосъздали. Това са заяжданията с един вестникар, срещата на Роко с момиче, сблъсъкът на тримата с полицията, която се оказва на висотата на квартала и отрепките, с които си има работа. И накрая е нужен един наркотичен полет, за да се разбие статуквото на панелното безвремие.

   Краят на книгата безспорно ме изненада, определено го считам за нереалистичен, но Светлин горещо си го защити и оставям на вас да прецените сполучливо ли е решението му. Стилът на писане напомня на “Хищни нокти” на Марко Видойкович (без политическия контекст) или“01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов (без въздигането на героя), което е добре, много добре.

   Както всеки буден младеж у нас, Светлин си има готин блог, който не е зле да посетите. И тъй като мнооого обичаме представянията (особено блогърските), ще ви насоча, че почти със сигурност на 18 май “Истории от Квартала” ще бъде представена в книжарница “Пингвините” в подлеза на СУ. Аз ще съм там, а смятам, че и блогъркото человечество едва ли ще е в дефицит 🙂