Войната е най-високо развитото изкуство в древния свят.
Релефи още от 4000 г. пр. Хр. ни показват копиеносци, пленници, живи или обезглавени, разбити порти и обсадени стени.
Четенето на тази книга ме пренесе неусетно обратно в първи курс в СУ, когато бях още леко до силно объркан от преместването си в големия град. Та там, по време на лекциите по стара история, пред нас се възправяше проф. Петър Делев, колоритна и харизматична личност, който с много описателни жестове и пламенна обич към историята ни водеше из сложнотиите на древността. А че бяха сложни – бяха, определено ми се искаше тогава да бяхме имали подръка „История на древния свят“ на Сюзън Уайз Бауер, защото би свършила чудесна работа да си подредиш поне основното в главата, пък каквото още научиш за изпита, научиш. Няма как да се запомнят тия хилядолетия противоборства и хиляди владетели, хеле пък ако намесим бъркотията от малки царства в Китай и Индия, чиито имена са прости, но напълно неразличими и незапомняеми за европоцентричните ни мозъци. Няма и нужда, затова има такива книги, в които бързо да се провери нещо, ако искаш.
В началото на третото хилядолетие преди Христа има само две теми, които хората смятат за достатъчно важни, за да бъдат разказвани и преразказвани през пространството и времето: подвизите на велики герои и притежаването на крави, зърно и овце.
Всъщност в началото се бях настроил негативно към книгата, има грешка още на първи ред, малко по-късно пък познатата на всеки книга на Джаред Даймънд „Пушки, вируси и стомана“ бе посочена с погрешно име, но скоро видях, че нещата всъщност са си наред – Марин Загорчев е блестящ преводач, а за книга от такъв мащаб и с толкова разнообразни култури, които покрива, е нужно нищо по-малко. Сега, няма да седна да преразкавам какво описва Бауер, всеки има поне бегла представа за основните човешки цивилизаци и империите, които покълват, развиват се и погиват из тях. Авторката ни повежда по много добре структурирано и приемливо опростено пътешествие из човешката история в Европа, Близкия изток и Азия, центрирано почти изцяло около основната човешка дейност – войната. От шумерите и древните египтяни с техните десетки династии, които понякога се припокриват, с чести прескачания към китайските и индийските земи, за които не остана време ни в училище, ни в университета (тук препоръчвам да погледнете “Пътищата на коприната” на Питър Франкопан и “Антични светове” на Майкъл Скот, които търсят какви точно връзки е имало между Запада и Изтока), после издигането на Вавилон, превземанията на който периодично ще пълнят страниците до края на книгата, вметката за минойците, първите гръцки поселения, появата на историческата сцена на асирийците и хетите,
Троянската война отвъд епоса, нашествието на дорийците, еврейските царства, гръцкото разселване из Средиземно море, основаването на Рим и продължителния период войни с околните племена, неизбежния фокус върху развитието на Спарта и Атина, на устройството им, битките помежду им, битките с персите, появата на Александър Велики, който иска да завладее света, но империята му се разпада с последното му дихание, на пуническите войни и трагедията на Ханибал Барка, а в крайна сметка фокусът неизменно пада върху Римската империя и нейните властници, кои безмилостни завоеватели, кои луди за връзване, но всички до един заели почетно място в историята – чак до разделянето на империята и генезиса на познатата нам (и наричана така за удобство) Византия.
Бауер се стреми да държи нещата под строг хронологически контрол и до голяма степен успява – постоянно скача от държава на държава, след всяка глава са дадени сравнителни таблици на владетелите от различни цивилизации, за да се следи какво всъщност се случва успоредно, а човек все пак трябва да се подготви да чете дълго тази книга, аз ѝ отделих над седмица, при това такава, в която вече нямаше работа и можех да чета спокойно. Все пак трябва ясно да се подчертае, че в тези почти 800 страници без бележките е само най-важното от това, което знаем за древната история (тоест това, за което някой е писал и това, което археолозите са изкопали), при това описано само в най-едри щрихи и с много предположения, дори и близки до нас събития са още неясни, какво остава за тези, отделени от хилядолетия и често предадени ни от историци, които не държат твърде много на обективността. Книгата ми напомни по опита на Норман Дейвис от „Под различни небеса“ да се разказва историята на всяка територия като поредица от събития, които все пак подлежат на някакво обяснение.
За мен „История на древния свят“ на Сюзън Уайз Бауер бе като хубав роман с твърде, твърде много герои, който отразява вечните човешки теми, и книгата ясно показва, че нищичко не се е променило от зората на човечеството до наши дни – вечното властолюбие и алчността движат света малко по-напред, отколкото назад, и нищо няма да се промени особено и занапред, каквито и хубави залъгалки да си разказваме пътем. Но поне си струва да познаваме историята назад, за да разбираме по-добре настоящето си.
