Жанр: Драма, Екология, Фантастика

Издателство:

Автор: Мая Люнде

Оригинално заглавие: Bienes Historie, 2015.

Преводач: Галина Узунова

Корица: Николай Пашалийски

Година на изданието: септември 2024 г.

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Дори не помня кога точно за първи път зърнах тази книга в един каталог – издадена на куп езици, придружена с възторжени отзиви, беше ясно, че искам да я прочета, само трябваше да изчакам да се появи и на български. И ето я „История на пчелите“ на Мая Люнде, красиво изжужа в началото на есента и не беше голямо чудене да я сложа за четене по време на полета към Франкфуртския панаир на книгата, имах нужда от сигурно добра книга да ме залиса от все още тормозещия ме страх от летене. Потопих се в тази трилика история, сбираща минало, настояще и бъдеще в едно, и дори не усетих как мина времето в небесата, усетих се чак при спускането, когато си казах, че ще я дочета в хотелската стая. Но… панаирът има свой откачен и всеобземащ ритъм и всъщност отгърнах следващата страница чак три дни по-късно в самолета към дома, но явно така е трябвало с тая книга, да я прочета изцяло на хиляди метри във въздуха.

Разбира се, бъдещето привлича неотклонно вниманието. Съвсем близо наглед, в края на този век, а всичко е коренно различно. Пчелите са изчезнали, западният свят е бил пометен от глад, а в по-добре организираното за апокалиптични събития китайско общество хората примирено опрашват на ръка овощни дървета – монотонно и комшарно трудоемко занимание, което ангажира огромна част от оцелелите и което едва-що ги поддържа живи със слабите добиви. Там, в бъдещето, едно семейство оцелява някак си, събират (като пчелички) спестявания, за да имат второ дете, и не знаят, че към тях се задава кошмар с момчето, което имат. Кошмар, който ще им го отнеме и ще запрати майката на отчаяно дирене на детето ѝ в руините на полуизоставената китайска столица. И макар централната мистерия в книгата да е тук, тя никак не е скрита – но по-интересно е към какво точно ще отведе. А за това са нужни другите две истории.

Тази от средата на XIX век е пасторална и кротка, изпълнена с лека ирония към едно минало, в което цяло многолюдно семейство лежи на плещите само на бащата и на неговата воля да преодолее тежката си депресия без лекарства и помощ, нещо, което ми се стори неубедително. Но Уилям е все пак обещаващ учен, който успява да забърка трагикомични бели, докато се опитва да преподава наука на неуките, но пък намира любовта. И в стремежа си да осигури своето семейство и тяхното бъдеще, се заема да построи най-добрия възможен кошер – начинание, в което му помага неговата умна дъщеря Шарлот, но и цел, която е трудно постижима, защото далеч не е първият, който търси начини да опитоми пчелите, за да добива мед. А от тази история пък покълва тази от нашето съвсем близко минало, в което пчеларят Джордж прави всичко необходимо за своите жужащи питомници, дори им строи на ръка красиви и практични кошери, а мечтата му е неговият син да наследи семейния занаят. Това обаче сякаш не е възможно, момчето се увлича по писането и по литературата, а неистовите опити на баща му да го убедят да се включи в тежкия труд около отглеждането на пчелите и дори разнасянето на кошери по ниви, нуждаещи се от опрашване, будят само тъга и неудобство. Но точно тук, сред тази фамилна драма, се оформя и разковничето на бъдещата, важната история.

В „История на пчелите“ Мая Люнде се стреми със средствата на литературата да алармира за глобалната заплаха от изчезване на пчелите, да създаде нещо като аналог на екологичния бестселър „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън, който се оказва ключов за прекратяването на използването на ДДТ преди десетилетия. Но още повече това е книга за отношенията между поколенията, между родители и деца, които се конфронтират на фона на променящото се време. В първите две истории синовете са разочарованието за бащите си, и ако в едната има кой да компенсира пагубния път, по който е поел соченият за наследник, то във втората бягството от отговорност, както го вижда бащата, се оказва толкова нужно и неизбежно. В историята от бъдещето майката е в центъра, бащата е изтикан встрани като ненужен никому търтей (наистина е изкушаващо да се дири пчелна символика във всичко в този роман), докато една друга царица-майка не се появява, за да даде нова посока на своя оцелял кошер, жалка останка от някогашното безбройно множество. Разбирам критиката, която някои читатели направиха, че тайната в сърцевината на романа е очевидна, но за мен това не е проблем – медът е в кошера и всички го знаят, въпросът е как да се стигне до него безопасно, нали? Да, може да е малко наивен този роман, героите симпатично-трагични без някакви изявени антагонисти, но в крайна сметка по-важно е посланието.

А тази норвежка книга го предава на милиони читатели на десетки езици. И в това е нейната стойност.