Основният ми интерес и в университета, и до днес е Втората световна война и началните етапи на Студената, пряко следствие от нея, но не можех да пренебрегна излизането на този прекрасно изглеждащ том на Базил Лидъл Харт, посветен на Първата световна война. Доколкото разбрах, първоначално книгата излиза през 1930 г., после двукратно е преработвана и допълвана, като преводът е от последното издание от 1970 г.
Първото и много важно нещо, което трябва да се помни за книгата, е, че това е исторически труд на британски историк – и това трябва да се отбележи изрично, защото тежестта на текста е изключително върху Антантата, с далеч по-слабо засягане на плановете и действията на Централните сили, да не говорим за каквото и да е вмъкване в „кухнята“ им – главнокомандващи, отношения между тях, стратегии и прочие. За сметка на това богато фактологично са разгледани всички страни на съюзническите отношения – от взаимното недоверие и постоянни пререкания до малкото на брой случаи на успешно и ползотворно сътрудничество.
Определено силата на книгата е в богатата фактология – главите са разделени между военните кампании в годините между 1914 и 1918, с допълнителни подглави, фокусирани върху най-важните битки, както и нововъведения като танковете в британската армия, на които немците така и не намират противодействие, но и не може да се каже, че са използвани достатъчно ефективно. Като военен тактик, Харт отделя доста място на (многото) лошо планирани и жертва на остаряло мислене атаки, провеждани основно от съюзническа страна, както и на (малкото) сполучливи пробиви в обширните полета на позиционната война, характерни за периода. Макар и в началото Харт видимо да хвърля изцяло вината за войната върху Централните сили (далеч по-подробен и силен анализ според мен има в „Тримата императори“ на Миранда Картър), по-натам се стреми да балансира отношението си и остро критикува неведнъж политиката и решенията на лидерите на Антантата.
Реално политическата част е изключително слабо засегната, техническата – още по-малко. Лично аз имам афинитет към разглеждане на техническите възможности на армиите, като дори по време на Първата световна война няма и какво толкова да се разглежда – танковете едва-що са се появили, самолетите не се използват за почти нищо освен разузнаване и локални удари по цели, рядко ползотворни, – но Харт подминава изцяло тази тема, освен няколко реда за тежките картечници и унищожителния им ефект върху пехотата и кавалерията. Както споменах, Централните сили са в миманса, като лошия герой, който служи само да мотивира добрите, а за съюзниците на Германия е отделено още по-пренебрежимо място. Специално за България има няколко разпръснати изречения и една страничка за капитулацията й, толкоз. Русия влиза също рядко в полезрението, но все пак й е отдаден дан за кръвопролитните и самоубийствени атаки на огромните й, но неорганизирани армии, които неведнъж отслабват натиска върху Западния фронт.
„История на Първата световна война“ е добро четиво за запознаване с основните събития, но има малка стойност за цялостно осмисляне на случилото се, особено ако човек търси по-балансирана гледна точка, като почти нищо няма за предхождащите войната събития и особено за последствията от нея. Стилът е сух и педантичен, но не чак да доскучава четенето – понякога все пак Харт се пречупва и изцепва нещо сочно от тоя род: „Ако Турция е прегърбен старец, британците, след като пропускат да ударят главата му – Истанбул, и сърцето му – Александрета, сега се опитват да го погълнат откъм краката като питон, влачещ дългото си тяло през безбрежните пясъци на пустинята.“ 🙂