Обикновено се стремя точно преди панаир да пиша за някоя мащабна и важна книга, на която ми се иска читателите да обърнат внимание – и се колебаех дали това да е „Ноември 1942 г.“ на Петер Енглунд, „Изчезнали кралства“ на Норман Дейвис или „Цветята на нациите“ на Кирил Карталов. Но този път реших да пиша за определено важна, но никак не мащабна книга. „История с деца“ е фактически разказ, който големият Джеймс Клавел (в блога съм писал само за препрочитаната многократно „Цар Плъх“) пише по време на Студената война след неочакван разговор с дъщеря си. Един разказ, който се превръща в книжка, която е преиздавана многократно на английски (с множество празни страници, да отбележа), а най-сетне проговаря и на български в прекрасния превод на Венцислав К. Венков. А благодарността ми към Дамян Дамянов, който я илюстрира със своя неподражаем маниер, е огромна. И само тъжа, че наследниците на автора отхвърлиха като твърде политически първия вариант на илюстрациите му, вдъхновени от пропагандната стилистика на СССР и НРБ. Но най-важното е, че тази важна и за съжаление изключително актуална книжка е вече тук, в красиво и стегнато издание с твърда корица, така че да застане достойно до другите книги на Клавел.
Още в началото Джеймс Клавел описва разговора с дъщеря си за клетвата за вярност, след който сяда и написва на един дъх този разказ. И завършва с думите: „История с деца“ не престава да ми задава какви ли не въпроси, на които аз лично не знам отговорите. Надявам се поне вие да ги намерите, за да може след това да им отговори и вашето дете…“ Самата Микаела Клавел допълва неговите разсъждения, а кратък предговор има и от писателката Филис Кристин Каст, която пише: „Използвайте това проницателно литературно произведение с цел да пробудите мислене – свободно мислене – именно в сегашната епоха, подчертано лишена от самоанализ, свобода на мисълта и патриотизъм за сметка на втълпявания ни чрез повторение национализъм.“
Историята на Клавел започва простичко: „Учителката беше уплашена. И децата бяха уплашени.“ Защото САЩ са били покорени неочаквано от чужда държава (никъде не се споменава, но се подразбира, че е Съветският съюз) и те очакват новата си учителка, която е от тях. Но която се оказва много различна от представата, която са си създали. За броени минути светът на тези деца ще бъде променен – защото новата учителка е прекрасно въоръжена с умения да променя умовете на децата, точно както в наши дни умелото използване на социалните мрежи манипулира убежденията на милиони по света. Дума след дума, чрез песен, приказка и задаване на невинни въпроси тя повежда този клас към преосмисляне на идеята за вярност към знамето и към родината, обяснява какво ще е „новото време“, в което всички ще носят еднакви униформи, а на възрастните също ще им се налага да ходят на училище, ако имат „неправилни мисли“.
Победихме ли във войната, или я загубихме? – запита Мери.
– Ние – тоест и ти, и аз, и всички ние – ние победихме.
„История с деца“ е пророческа книга и нищо по-малко. Чрез броени страници Клавел напипва една болезнена истина – че една страна може да бъде превзета отвътре, ако нейните устои са заучени, а не разбрани, ако патриотизмът ѝ е само формален и показен, а не осмислен и устойчив. В неговата фантазия това се случва след истинска война, защото той не е и подозирал каква мощ ще имат интернет и социалните мрежи върху умовете на хората и как тези, които ги използват умело, ще могат да подменят изцяло реалността за достатъчно хора, че да обръщат избори и да застрашават самата тъкан на демокрацията. И да подготвят почвата за обожествяването на поредния „Любим вожд“, който да води към светлото бъдеще, което е винаги застрашено от вътрешните и външните врагове, които трябва да бъдат унищожени.
Гордея се, че тази история застава редом до „Шогун“, „Тай-Пан“, „Гай-Джин“, „Търговска къща“, „Цар Плъх“ и „Вихрушка“, обичаната по целия свят Азиатска сага. И съм наистина благодарен на Венци и Дамян, че поеха с мен на това рисковано приключение. Вие ще отсъдите дали сме се справили.
От същия автор
От същите жанрове
