Съвсем заслужено това издание на „Избрани произведения“ на Даниил Хармс получи награда „Златен лъв“ за най-добър издателски проект на 2014 г. В книгата е събрано огромно богатство от неговите произведения, които не само се плъзгат по ръба на абсурда, а направо се режат на него, разполовяват действителността, създават алтернативни посоки на мислене и визуализиране на случващото се около него. Дори бегъл поглед към живота на Хармс показва каква непрестанна борба с абсурдите около себе си е водил – лесно е да се каже, че е имал богат материал за творчество. Всъщност е имал всички основания за бунт, за бягство, за съпротива – и трагичният край изглежда нищо по-малко от предопределен. Даниил Хармс е имал злощастието да се роди на грешното място в грешното време. Но кое друго място и време може да роди гений като Хармс?
Да се измъчват децата е жестоко. Но нали трябва да правим нещо с тях!
Признавам само младите, здрави и хубави жени. Към останалите представители на човечеството се отнасям с подозрение.
Благоразумните бабички трябва да се изловят и удушат.
Нямам намерение да сипя дитирамби, добре познат е като автор и многостранен творец, за мнозина чели далеч повече от мен Хармс е светило и само с един прочит на тая книга не си правя илюзии, че съм се доближил особено до разбирането му. Далеч и не всичко харесах, далеч и не всичко разбрах – въобще още много боб ще да трябва да изям, за да му се радвам истински на този окаян руски лудак. Затова и просто – малко непривично за мен – ще поздравя смирено екипа, работил по това изключително издание, удоволствие е разлистването и се радвам, че му дадох толкова време, колкото беше нужно. По няколко страници седмично, по няколко разказа, откъси, афоризми, стихотворения – всичко има по тия страници. Няма какво да ви разправям, из нета е пълно с негови творби, може да си откриете колкото щете.
И все пак е хубаво да си го имате в книга, най-малкото за да прочетете в края жестоките му самопризнания, документите от арестите, прегледите, присъдите. Жесток край има животът на Хармс. Такива са били времената, чудовищни и сурови. И представете си все пак какви душевни сили трябва да е имал, за да напише такова стихче именно в тия времена:
Нещастница котка с порязана лапа
седи – и ни крачка назад и напред.
По-бързо за бедната коткина лапа
да купим балони, балони безчет!
Веднага се струпва народ на площада
и котката гледа и буйно крещи:
Я – котка отчасти върви по площада,
отчасти във въздуха плавно лети!
Още една жертва на комунизма сред милионите. Но от малкото, които няма да бъдат забравени.
