Ето такова чудо не бях очаквал. Красива корица, интригуващо описание отзад и отведнъж “младият” учен плавно и без магия се превръща в 12-годишно хлапе в монтанска ферма, което живее с неутолим глад да описва света около себе си със сложния, но красив език на науката. В главата ми се заблъскаха противоположности – обсебения от числата шантав герой с нелепо име Доброжелателния от “Отмъщението на Монца”, както и един от любимите ми сериали – “Еврика”. Но пред мен бе една уникална, чудновата книга, дебют за 29-годишния студент от Колумбийския университет Рийф Ларсън.
Малкият Т.(екумсе) В.(рабеца) Спивет е вундеркинд в най-пълния смисъл на думата – изключително умен, той непрестанно скицира всичко около себе си – канализационни системи, миграционни пътища, графики на звука, телата на всякакви насекоми и какво ли още не. Всичко, което му е достъпно, става обект на неговия интерес и той изписва тетрадка след тетрадка, дори и с наглед маловажни неща като схема на отпиването от чашата с уиски на баща му. Последният е обсебен каубой, който се опитва да пресъздаде митологията около Дивия Запад в живота и дома си. Майка му – учен без домакински способности, се е усамотила в тихата обсесия по издирване на вероятно несъществуващ бръмбар. Сестра му е типичната празноглава досадница, а брат му загива при нелеп научен опит с огнестрелни оръжия.
Светът на Т. В. Спивет е пълен със загадки, които трябва да се изследват. Завършен учен до мозъка на костите си, той не осъзнава своята уникалност и приема живота и света за даденост. До момента, в който институтът “Смитсониън” не му присъжда престижна награда заради изключителните му рисунки в пълно неведение за възрастта на момчето.
Сега въпросът е: как може едно 12-годишно момче да стигне до Вашингтон, тръгвайки от Монтана, без да каже и дума на родителите си?
С товарен влак, естествено. И в кабината на камион. И с много смелост и вяра в правотата му. По пътя го чака какво ли не, много открития и много чудесии. Защото светът е едно много, много шарено място…
Книгата е оформена прекрасно, моите искрени поздравления за издателство “Милениум”. Действието тече през погледа на малкия учен, но с непрестанни препратки към полетата, където са представени неговите скици, размисли, наблюдения… всичко, което превръща книгата в едно наистина интересно изживяване, съвсем различно от обичайното прелистване на страниците.
Светът на възрастните е много различен през детските очи и Рийф Ларсън е успял да го предаде по интересен и интригуващ начин, затова и в заглавието написах, че искам тази книга да бъде прочетена от всяко дете над 10 години, за да се запали в него така нужната любознателност и жажда за знания. И увереност, че всичко може да бъде постигнато. Всичко.
Друго ревю на книгата има в “Аз чета”.
P.S. Изключително се израдвах на пасажите, в които учените гневно говорят против невежите политици и лекотата, с която допускат псевдонауката да завладява нови и нови територии 🙂
Стаята на Т. В. Спивет:
Това не си го спомням от книгата, но е точно в духа й:
Какво е да те гледат 783 очи: