В подредбата на жанровете съществува определен ред: на върха е непонятният роман, следва интелектуалният роман, след него идват историческият и обикновеният роман, и едва накрая, предпоследен, малко по-горе от розовия роман, се намира криминалният роман.
Жоел Дикер се завръща с още една дебела книга след онова чудо на име „Истината за случая Хари Куебърт“. След втория му роман, „Книга за Балтиморови“, която бе приета със смесени чувства, макар че на мен ми допадна, беше време да скочи отново спрямо високата летва, която сам си беше поставил. И „Изчезването на Стефани Мейлър“ в общи линии постига това, макар че имаше някои грапавини в сюжета и известни зависвания на действието, но те са обясними със странични обстоятелства, както ще видите от авторовата бележка. И се хващам на бас, че няма как да познаете кой е убиецът 🙂
През 1994 г. в малкото градче Орфия трябва да се проведе първото издание на голям фестивал, който да събуди търговията и да доведе туристи. Само че сметките се оказват криви – буквално в момента, в който трябва да открива фестивала, кметът, жена му и тяхното дете са разстреляни в собствената им къща, a пред къщата е убита още една жена, която редовно прави своя джогинг наблизо. Разследването е възложено на двама млади полицаи, които правят всичко по силите си да разкрията какво се е случило – тоталната им отдаденост се отплаща с улавяне на първите улики, които в крайна сметка ги отвеждат до заподозрян. Около залавянето му обаче се случва истинска драма, която оставя необратими последици.
Цели двайсет години по-късно единият полицай, Джеси Розенберг, е пак в центъра на вниманието. След дни ще се пенсионира почетно от полицията с перфектен резултат – разкрил е всички случаи, по които е работил. Само че точно в момента на най-голямото му задоволство той е попарен – млада и красива журналистка на име Стефани Мейлър го конфронтира с новината, че разследва онова убийство от миналото. И че той е разчел грешно уликите и в крайна сметка е хванал грешния човек. Джеси е склонен да игнорира това и да продължи спокойно живота си, но младата жена изчезва и на него му се налага да се върне в Орфия.
А там започват да изскачат змии от миналото. Още повече че един по един свидетели и замесени в събитията отпреди 20 години се завръщат за юбилейното издание на фестивала, което обещава да е грандиозно. И наистина е, но далеч не по начина, по който се очаква.
„Изчезването на Стефани Мейлър“ е на пръв поглед криминален роман, написан на високо литературно ниво, родее се и със социална драма, дори Дикер сам иронизира жанровата му неопределеност с цитата, с който започнах. Всъщност конструкцията наподобява сложна пиеса, защото всеки от героите получава думата, за да разкаже за себе си и какво го е довело в града, разкриват се малко по малко сложните им пътища и обосновките за решенията, които ще вземат – и които ще вземат още жертви. Дикер не позволява на читателя да надниква напред, разкрива нещата бавно, дори прекалено бавно, а обратите, както е редно, са няколко, особено силен е този в края. Подозрения има към всеки, доказателства и мотиви също – и докато тече разследването на престъплението в миналото, и в настоящето валят трупове и някой трябва да сложи край на това.
Но твърде много сметки има за разчистване.
