Жанр: Исторически, Хумор

Издателство:

Автор: Диего Векио

Оригинално заглавие: La extinción de las especies, 2017.

Преводач: Лилия Добрева

Корица: Анна Симеонова, мека.

Година на изданието: ноември 2020 г.

Страници: 186

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Музеят е лакома змия с уста, но без анус, способна да погълне и запази в стъкления си стомах минерали, увехнали растения, мъртви животни, скелети, стари монети, изкуство.

Ozone.bg
Ozone.bg

    Хубаво е човек от време на време да попадна на откачени и различни книги – а „Изчезването на видовете“ на Диего Векио може да се характеризира не само така, но и по много други начини, изберете си сами система за класификация. В тази алтернативна история на света, започваща със създаването на Смитсоновия институт от едни дошли от нищото пари, които американците дълго се припират дали и как да приемат, всички бозайници произлизат от катерици, а липсващо звено няма – по страниците откриват останки от Homo sciurus, човек катерица, и всичко си е наред. А, да, и произходът на човека не е в африканските савани.

Първите хора се появили в Северна Америка и оттам се разселили по целия свят, пресичайки Беринговия проток в посока Азиатския континент, и се превърнали в китайци, монголци, индийци, персийци, египтяни, евреи, гърци, римляни и англичани, преди да отплават от Плимут и да се завърнат в Америка

NH598_La extinción de las especies_CORR.indd  Звучи ли ви достатъчно откачено? Нищо не е това. Използвайки създаването на този знаков музей и захранването му с експонати – първоначално с прескъпи динозавърски фосили, а сетне от автохтонното американско население, Векио е написал забавна американска история на музеите и откачената страст, която те могат да предизвикат. По страниците му шестват всякакви образи, които и в кабинетите, и в дивото се държат недвусмислено налудничаво, а еволюционната история на живота е проследена по лек и забавен начин, включая човешката. В един момент историята кривва и към изкуството и различните начини за неговото съхранение, а една от героините откача на тема да спасява картини от разруха. Положението стига чак до МуМ, Музея на музеите, в който имало комплекс от макети на 25-те най-посещавани музея в света.

Като използвали предимствата на ръста и мускулатурата си, както и опита от ловуването, който им помагал да въплатят агресивните поведения на вида в съответните техники за улавяне и изтребване, мъжете обявили война на жените и я водили, докато не завзели средствата за производство и излишествата на блага… Стеатопичните Венери били детронирани от космати Херкулесовци, способни на всякакви подвизи и дела, хвалейки се с бради, колкото по-избуяли, толкова по-добре.

 53423587._SY475_ Смайващо е, че в под 200 странички (и почти толкова на брой къси глави) Диего Векио е събрал толкова много истории, включително богати на забавни идеи истории за обичаите на коренните индианци и отчаяните опити на етнолозите да вникнат в тях. Откровено казано, нямам идея къде да причисля „Изчезването на небето“, липсва ми знание как всъщност са се формирали музеите в САЩ, но подозирам, че повечето герои имат реални прототипи – а ако нямат, въображението на Векио получава бонус точки. За мен единственият проблем на книгата беше известната хаотичност, историите преливат една друга доста бързо, но в крайна сметка какво е светът, ако не музей на всичко?