Чудесата на периодичната таблица

„Всички елементи, различни от водорода и хелия, съставяват само 0,04% от Вселената. От тази гледна точка периодичната система изглежда доста незначителна. Но е факт, че живеем на Земята… където относителното изобилие на елементи ни поставя в доста по-различна ситуация“

Ерик Скери

Препоръчаха ми силно „Изчезващата лъжица“ на Сам Кийн, още една чудесна нехудожествена книга от издателство „Изток-Запад“ (ще посоча няколко не чак толкова популярни, които заслужават внимание: „Нямаме никаква представа“ на Хорхе Чам и Даниъл Уайтсън, „Щурият мозък“ на Дийн Бърнет, „Какво би станало, ако…?“ на Рандал Мънро), в която се разглежда едно от най-големите постижения на науката – откриването и класифицирането на елементите в периодична таблица, което включва истинско изобилие от чудати истории. Или както авторът още в началото обещаващо загатва:

Ние ядем и дишаме периодичната таблица; залагаме и губим огромни суми в нейните дерби; философите я използват, за да разсъждават върху смисъла на науката; тя отравя човешки същества и разпалва войни. Между водорода в горния ляв ъгъл и произведените от човека невъзможни персонажи, дебнещи в долната част, можете да откриете балони, бомби, пари, алхимия, дребнави политически страсти, история, отрови, престъпления и любов. Дори малко наука.

Всъщност не мога да предам дори малка част от тази книга – едно, защото малкото наглед страници всъщност побират повече от обичайното текст, и второ, защото Кийн е типът човек, който англоговорящите наричат know-it-all (как да го преведем, като „многознайко“?), който изсипва щедро ерудицията си по тези страници и в бележките под линия, на човек в един момент му се завива свят от всичко, което се стоварва отгоре му. Но точно в това е и чарът на този тип общообразователни книги, а с малко усърдни записки все пак мога да се спра на някои от нещата, които ми направиха впечатление, и ще ги споделя с вас с надеждата да ви убедя да си я вземете.

Например къде, ако не тук, ще научите, че считаната за най-дълга дума в английски текст описва важен протеин на вируса на тютюневата мозайка, а наименованието му, поместено през 1964 г. в „Химически резюмета“, заема половин страници с включени цели 1155 букви. Авторът описва защо едно време се е смятало за добра идея чрез самото име да може да се реконструира цялата молекула, като в това може да се открие силното влияние на немския език с неговата страст към сливане на думи. За щастие, това в крайна сметка е изоставено и например една молекула от 189 819 букви „в момента е милостиво наречена просто титин“. Хубаво е да се научи и как се случва така, че преди силицият да заеме своето грандиозно място сред най-важните елементи, на негово място е бил германият, който сега е обречен на „изгнание“. Или редом с отдаването на почит към Менделеев и неговия грандиозен успех в създаването на периодичната таблица (той дори предсказва плътността и атомните тегла на неоткрити елементи и някои от прогнозите му се оказват верни) е забавно да се научи, че той отказва да допусне, че атомите съществуват, а по-късно „отхвърля и други неща, които не могат да бъдат видени, като електроните и радиоактивността“. Кийн се спира и на много други учени, допринесли за откриването на отделни елементи, и сипе една след друга забавни истории, свързани с тях, като пътем може да научим и за необичайните скали близо до Итерби, Швеция, където са открити цели седем елемента.

Причудливото заглавие на книгата пък се крие в свойството на галия да се топи при едва 29 градуса, което в комбинация с визуалната му прилика със среброто позволява да се използва за направа на лъжици, които просто се разтварят в чашата с чай, а авторът посочва, че може да видите тази забавна шега в YouTube. На по-мащабно ниво Кийн разказва пък за Юпитер, който, както пише той, е не толкова голяма планета, колкото „неуспяла звезда“, поради което там има изобилие от странни феномени, като например метален водород, който на Земята е наблюдаван само за наносекунди. Кийн описва и как страстта по оловото на един учен, Клер Патерсън, го отвежда първо до доста точно оценяване на възрастта на Земята, а след това и до повеждането на успешна и важна борба за премахването на оловото от бензина и от боите. Разбира се, отделено е внимание на спорната личност на Фриц Хабер, когото съм споменавал и друг път тук, а ми беше интересно да науча и за волфрамовата война и защо има голяма вероятност да имате тантал или ниобий в джоба си – два елемента, който са причина за жестоките войни в Конго, където са преобладаващата част от световните запаси от тях. Авторът описва и колко много изчисления са нужни, за да се предвиди какво ще се случи при взривяването на атомна бомба, а както той пише, „квантовата механика въпреки всичките си странни, контраинтуитивни характеристики е най-точната научна теория, създава някога“ и резултатът е, че и двете атомни бомби – урановата над Хирошима и плутониевата над Нагасаки – правят това, за което са създадени. Точно в тази книга и разбрах защо и двата града са годни са обитаване само няколко дни след експлозиите и защо например кобалтовите бомби са съвсем различно нещо, но точно поради свойството им да направят поразената територия необитаема за продължителен период от време, навярно не са създадени такива. Навярно.

Когато Кийн описва яростната битка за откриване/създаване на елементите в края на таблицата, в историята за кратко се включва и един българин, но не се чудете защо не сте го чували, има си причина за това. Пак тук може да разберете защо талият, елемент 81, се смята за най-смъртоносния елемент в таблицата – и Кийн ни обяснява и как е бил използван за морбидни цели. Също не е зле да се прочете защо среброто не бива да се използва за медицински цели – най-малкото защото при поглъщане оцветява кожата в синьо, или както пише авторът: „става дума за зловещо синьо: нещо средно между зомби и смърф“. Интересно ми беше да прочета една различна гледна точка към борбата за солта в Индия (в „Материалният свят“ на Ед Конуей това беше описано като следствие от британската алчност), според която тамошната почва е бедна на йод и по медицински причини е забранена нейодираната сол, което поставя този конфликт в различна светлина. Също интересна е историята как два нобелови медала са разтворени в киселина, за да бъдат спасени от нацистите, и как златото в тях е възстановено с лекота след това, а като говорим за злато, няма как да не спомена и прозаичното обяснение на мита за цар Мидас, което е поместено в книгата. Други причудливи истории включват как елементът европий се използва в мастилото за изработка на банкнотите евро, като той участва в защитата от фалшифициране, или пък как някога алуминият е бил изключително скъп, но един американски химик на само двайсет и три години открива как да се произвежда евтино и цената му пада главоломно. Или пък от какво всъщност са направени върховете на луксозните писалки „Паркър 51“ – опредлено не от платиний, както се рекламира, а от редкия и устойчив елемент рутений. А особено интересно ми бе да науча къде се намира международният еталон за килограма – цилиндър с ширина около 90 см, изработен от 90% платина, който има маса от точно 1,0000 – колкото си искате нули – кг. А още по-интересно е, че макар по-рано метърът също да е бил измерван с платинен прът, то сега е заместен от сложно изчисление, свързано с елемента криптон, или пък с разстоянието, което светлината изминава във вакуум за конкретно време, които имат предимството да могат да се пратят по имейл.

И още, и още, и още… всъщност дори изтрих част от записките си (например едни истории, свързани с Гьоте и Твен), защото този текст ставаше абсурдно дълъг и всъщност не особено свързан. „Изчезващата лъжица“ на Сам Кийн е истинско пиршество от научни факти, свързани с елементите от периодичната таблица, и показва колко по-сложно е всичко, което приемаме за даденост около нас. Просто обаче си отделете време за нея – няма как да я прочетете бързо, няма и нужда, в нея се намира истинска съкровищница от информация, от която и малко да запомните – все ще е добре, ще познавате историята и света около нас малко по-добре.