Тази страхотна картинка казва много – десетилетия наред открития с недостатъчно прецизна техника сочеха, че в лявата половина на мозъка се извършват последователни преценки, логични изчисления, вземат се рационални решения, изобщо осъществява се всичко, нужно за развитие и успех в съвременната западна цивилизация. Което логично се изражда във всякакви книги и програми за развитие на лявоориентираното мислене, присъщо на “работниците на знанието” – да речем програмисти, адвокати и лекари (примерите са на Пинк).
Дясната половина на мозъка оставала неглижирана – всякакви нелинейни чувства, емоции, нерационалности се помещавали там, обърквайки сметките на хората, които се стремят към някакви ясни, дефинирани и разчертани цели. Естествено, това пък създава друг пазар, в който ню ейдж шарлатаните могат да нахлуят смело и да изкарат нелоши пари с псевдонаучно празнословие.
Е, вече от немалко време е ясно, че тази проста идилична картинка просто не е вярна и не може изобщо да се говори за отделна работа на двете половини на мозъка, че не може да се “тренира” само лявата или дясната, не може да се неглижира и пренебрегва едната за сметка на другата по какъвто и да е начин. Двете разграничения обаче са все още валидни като метафори за различен тип световъзприемане, за различен тип мислене и отношение към себе си, околните и живота изобщо. А, и още нещо – само хората, научили се да се доверяват повече на дясноориентираната си “чувствителна” мозъчна дейност ще имат житейски успех в задаващата се Концептуална ера, призвана да замени Информационната, чийто последни дни изживяваме сега.
Така мисли Даниъл Пинк и “Изцяло ново мислене” е посветена на точно тази сложна трансформация, в която огромна част от работните места (той говори за САЩ, естествено) ще бъдат пренесени или в развиващите се страни, или ще бъдат поети от машини. И това са все професии, които досега са изисквали механични действия, скучни сметки и всякакви неща, за които метафората на лявоориентираното мислене е валидна. Според него идва време, когато всеки трябва да преосмисли бъдещето си и да заложи на различен тип умения – социални, емоционални, отговорни, съпричастни и всякакви други такива, които ще са доминантни в един различен свят. Той отличава шест важни елемента, които ще го дефинират: дизайн, история, симфония, емпатия, игра, смисъл, които развива в обширни глави.
Още с първите редове на въведението на книгата
Пинк хвърля тезата си:
Последните няколко десетилетия бяха във властта на определен тип хора с определен тип мислене – бъкани с кодове компютърни програмисти, ковящи договори адвокати, икономисти, същински жонгльори с числата. Но царската корона започва да им се изплъзва. Бъдещето принадлежи на съвсем различен тип личност, със съвсем различно мислене – на съзидателни и съпричастни хора, които могат да разпознават модели и да създават смисъл. Именно те – артистите, изобретателите, дизайнерите, хората, които разказват истории, които се грижат за другите, утешават ги и са в състояние да съзрат голямата картина, – те ще пожънат най-богатите награди на обществото и ще споделят най-големите му радости.
Проблем с ориентацията към само единият тип мислене започва, както може да се очаква, още в училищата:
Това е мислене и отношение към живота, характерно за лявото мозъчно полукълбо – последователно, буквално, функционално, текстуално и аналитично. Доминиращо в Информационната епоха, въплътено в компютърните програмисти, възхвалявано от здравомислещите организации и превъзнасяно в училищата, това отношение се управлява от лявоориентирани атрибути към лявоориентирани резултати. Да наречем другия подход дясноориентирано мислене. Това е мислене и отношение към живота, характерно за дясното мозъчно полукълбо – синхронно, метафорично, естетично, контекстуално и синтетично. Подценявано в Информационната епоха, проявено в творци и социални работници, отхвърляно от организациите и пренебрегвано в училище, това отношение се управлява от дясноориентирани
атрибути към дясноориентирани резултати.
(Виж още двете книги на Джон Гатоу!)
Всъщност мога да цитирам до безкрай, но няма смисъл – най-важното е, че това не е чисто теоретична книга. В края на всяка глава Пинк дава обширна допълнителна литература по темата, показва по какъв начин е стигнал до изводите си. Освен това дава много упражнения за трениране на по-концептуално мислене, за повече “креативност”, на каквото учат и неизброими семинари срещу солидни сумички, дава и множество полезни съвети как човек да намери мястото си в съвременния свят, ако и самите ние да сме малко от другата страна на барикадата.
Книгата на Даниъл Пинк не служи за нарцистично самозадоволяване на всякакви чувствителни души, които търсят оправдание вън от себе си за неуспехите си в живота. Това не е книга за личностно развитие, не е и наръчник как да печелим повече пари с мислене без труд. Пинк проследява една промяна, която става все по-очевидна, но ясно показва, че здравата работа, съчетана с мисъл, ще има успех, а разчитащите само на талант, креативност и други такива са загубени. Актуален пример според мен е наскоро починалият Джобс, който може би беше гений в нетрадиционното мислене в смисъла, който Пинк влага, но и работеше чудовищно много по чисто лявоориентиран начин, за да осъществи идеите си.
От същите жанрове
