
Излизането на “Историята на твоя живот и други разкази” си беше същинска бяла лястовица – двайсет години след публикуването му прочетохме тези страхотни разкази най-сетне и на български език. За щастие, това не се оказа и изолирано чудо – наскоро излезе и вторият сборник на Тед Чанг, „Издихание“, а имах привилегията да говоря за него с преводача Владимир Полеганов в началото на лятото по време на едно славно пътуване. Чанг е от безспорните лидери на съвременната фантастика, която все повече ще завива към Азия, струва ми се, тамошната публика е възпитавана с мечти за космоса и бъдещето, а не с лековати танци и пошли тв забавления.
Двата сборника са разделени от 17 години и е интересно да се види еволюцията на автора и като теми, и като стил на писане. Началото е за „Търговецът и портата на алхимика“, причудлива история в духа на „Приказки от хиляда и една нощ“, напевно и поетично описание на машина на времето в арабски вариант – с все малките допълнителни истории и проблемът с парадоксите, които се получават. Разказът, който дава име на сборника, вече го бях чел в сборника “Фантастични светове”, изданието от 2016 г., но си бе удоволствие да бъде препрочетена – и ще се самоцитирам какво съм написал за него: „разчупена история за роботи, които се самоизследват и прозират своето бъдеще, бъркайки в чарколяците си.“ „Какво се очаква от нас“ стъпва на притеснителните изследвания в областта на свободната воля, които постулират, че нещо в нас знае предварително какво ще направим; Чанг просто повежда логиката на тези открития една малка стъпка напред.
Следва много по-дългата и интересно разработена идея в „Жизненият цикъл на софтуерните обекти“, в която авторът предсказва създаването на дигитални създания, едни силно еволюирали тамагочита, които хората ще отглеждат във виртуални среди – и как годините на последващ технологичен напредък всъщност ще създават предизвикателства към собствениците на такива чудесии. Бях някак предубеден накъде ще поеме този разказ, но Чанг ме изненада изцяло, като не само изведе съществата от виртуалното пространство, но и задълбочи историята си в посоки, които никога не биха ми хрумнали – като симулации на извънземен разум, които търсят първи контакт, създаване на дигитални сексуални партньори, изтезания на същества, които не би трябвало да изпитват болка и какви ли не още чудесии, макар че в крайна сметка това си остана простичка история за любов и привързаност: на човек към човек и на човек към всичко друго, което го вълнува истински. Мисля, че този разказ не е никак фантастичен, а е много умело конструирано надникване в идните години, не десетилетия – и ще имаме възможност да видим как точно фантастът е прогнозирал какво иде насреща ни.
„Патентованата автоматична бавачка на Дейси“ е хумористична история, която на пръв поглед се заиграва с познатото изследване за забавеното и дори прекъснато развитие на мозъка при липса на социални контакти при бебетата, но всъщност поема в друга, чалната посока. „Истината на фактите, истината на чувствата“ възкресява една идея, която ми се струва, че съм гледал в епизод на „Black Mirror“ – постоянно записване на всичко, което човек вижда, и възможност конкретен момент да бъде преживян отново. Само че тук е комбинирана с разказ за колониален сблъсък между местно население и неговите вярвания, и мисионер, който иска да наложи религията си върху тях, и страничния резултат как появата на писменост променя възприятията на общество, което разчита само на спомените си – и на тяхната естествена изменчивост. Чанг успява по много оригинален начин да създаде два различни подхода към един и същ проблем, които създават истинска синергия. „Голямата тишина“ пък заменя делфините и мишките на Дъглас Адамс с папагали, няма да ви кажа повече.
„Омфал“ е за мен най-добрата история в сборника, виртуозно разгръщане на креационисткия мит в неговата пълнота – Чанг описва свят, в който религиозната доктрина получава научни доказателства за своята състоятелност и как хората използват методите на науката, за да потвърждават пак и пак съществуването на Бог и Сътворение с всички произтичащи от това последствия (като дървета без кръгове, мумии на хора без пъпове и прочие). Предизвикателството тук идва от съвсем различна посока – но е не по-малко драматично от опитите на вярващите да пресъгласуват пак и пак митовете си с постоянно опровергаващите ги научни открития, и в крайна сметка се свежда отново до вечния въпрос за свободната воля. За финал е оставен разказът „Тревожността е шеметът на свободата“, в която машина позволява на хората да комуникират със свои двойници от паралелни вселени, там, където са били взети различни решения от техните Параазове и животът им е поел в различна посока – Чанг изгражда различни интригуващи проблеми от тази възможност, не на последно място вероятността човек да се наговори със себе си и да търси възможност да спечели от това.
Сборникът завършва с чудесни авторови бележки, в които Чанг описва генезиса на всяка от историите си и как и защо я е написал. „Издихание“ е също сборник на високо ниво, разказите са разнообразни, изследват различни посоки на въображението, но в крайна сметка се свеждат до това, до което се свежда цялата наистина добра научна фантастика – в изследване на човека, на ума му и на потенциала за развитие в една или друга посока.