Малко случайно ми попаднаха четирите издадени у нас книги на Андрий Кокотюха – следствие от така любимите ми безцелни разходки из панаира на книгата, където ги зърнах на щанд с несметно количество детски заглавия. Дори бегло зачитане ми напомни на страхотните романи на Борис Акунин с главен герой Ераст Фандорин и с удоволствие се снабдих с украинския му „съперник“ в лицето на следователя Платон Чичел, който печели симпатии с огромната си отдаденост на истината, в името на която е готов дори да се пожертва. Той е блестящ професионалист, а тайната на мотивацията му е изненадваща: „Още по-лековат го правеха да изглежда неговите разперени настрани уши – предмет на тийнейджърски подигравки, които всъщност го бяха амбицирали да стане най-добрият следовател в света.“ Шеговитият тон пронизва „Изгнаникът и черната вдовица“, но не само той и криминалната загадка са това, което приковава вниманието, а и прекрасно описаният исторически фон на Руската империя от началото на миналия век.
Още в началото заварваме Чичел в немилост, криещ се в мизерен квартал от властите – довчерашните си колеги. Направил е огромна грешка, разкрил е серия ужасяващи убийства на млади момичета, а убийцата се е оказала дъщеря на съветник на руския император. Защо това е опасно, му обяснява дружески възрастен полицай – Иван Захарченко, идол на Чичел, който наглед иска да го спаси от тъжна участ:
Платон Якович, случаят с Полинка Урусова е преди всичко политически. За дъщеря на таен съветник, приближен до личността на императора, е неприемливо да е извършила поредица от зловещи убийства. Тайният съветник Урусов е в основата на империята, драги ми господин Чичел. От толкова приближен до трона пада сянка върху самия трон. Вие я хвърлихте тази сянка. И заради това ще ви накажат! Знаете ли какво ще излезе? Вие, Платон Якович, ще се окажете скрит провокатор. Умишлено сте се стремял да спечелите добра репутация, за да подкопаете след това основите на властта. Да сринете доверието в царските институции на властта.
Но всъщност Захарченко си има свои причини да измъкне Чичел поне временно от лапите на императорската мъст. Негов заможен близък е в опасност. Оженил се е за красива млада дама, на която се носи слава на „черна вдовица“ – обвиняват я, че се жени с богати мъже, които се сбогуват с живота твърде скоро. Младият следовател и беглец от закона няма никакъв избор освен да отиде в къщата на милионера, която се оказва истинско змийско гнездо. Съвсем скоро богаташът е открит мъртъв, вдовицата му е набедена за убийца, а Чичел се оказва в компанията на заподозрените от самия него деца на жертвата: „алкохолик, лесбийка и анархист“, ако мога да използвам недвусмислените определения на автора. И трябва да разплете мистерията кой, как и защо е извършил убийство, както и някак да опази своята драгоценна кожа, което се оказва доста сложно, защото убиецът няма намерение да се спре пред нищо, за да прикрие следите си.
„Изгнаникът и черната вдовица“ е лека и занимателна книга, в която освен криминалната интрига има и много хумор, исторически куриози от една изглеждаща безкрайно далеч епоха, когато руската власт се разпорежда в Киев, а тамошните жители правят всичко възможно да демонстрират лоялност и поне някаква провинциална класа. Забавен цитат: „Имал съм възможност да посещавам знаменитите киевски светски салони. Там радушно се отнасят към споменатите философи или по-скоро към онези, които се правят на мъдреци, носители на знания и на абсолютни истини. Те неведнъж призоваваха хората да четат книгите бавно. Спорд техния идеал четенето трябва да продължава толкова време, колкото и писането. Така читателят ще бъде на една вълна с твореца и по-добре ще го разбира.“
Съвсем скоро ще продължа и със следващите от поредицата, определено чудесно забавление ме очаква.
От същия автор
От същите жанрове
