Изгнаникът е изпратен да разследва… вещица

  Следователят в немилост Платон Чичел продължава изгнаническите си скитания, докато е все така под угрозата от арест и навярно каторга, след като застрашава сияйното безгрешие на трона в Петербург – повече по темата може да видите в ревюто ми за първата част от поредицата: „Изгнаникът и черната вдовица“. Във втората част на Андрий Кокотюха, „Изгнаникът и вещицата“, годината е вече 1911, а Чичел се движи в крак с времето, образно казано, шофирайки един от малкото автомобили по украинските пътища, впечатлявайки местните, но и борейки се с неизбежните механични проблеми заради липсата на добри пътища. Не мога да кажа, че това е най-доброто възможно прикритие, но на него му се получава, а и заварваме отракания следовател да разкрива пореден деликатен случай с хитроумните си методи.

  И точно това разследване го отвежда до същината на следващия му ангажимент, в който му се налага да разкрива истината около набедена за вещица млада жена, собственичка на някога богато, но сега западащо имение. Платон, разбира се, не вярва в мистични глупости, но трябва да стъпва крайно деликатно в полтавската земя, където суеверията се ширят, а и са факт ред необясними събития около красивата, но родена с подозрителен недъг собственичка на черна котка (NB!). Тя е била съблазнена и зарязна от местен младеж, богат бонвиван, след което в желанието да си отмъсти наистина търси помощ във вещерските умения, а ред необясними и приличащи на проклятия събития застрашават мира в иначе спокойната околия. Чичел се оказва в небрано лозе, когато запознанството му с набедената за вещица озлочестена девойка събужда в него трепетни чувства, а и заплахата от нейния свиреп слуга го подтиква също да се разбърза да открие какво точно се случва и защо назрява селско брожение с факли и вили в най-добрите традиции на преследванията на вещици.

   „Изгнаниникът и вещицата“ се развива на различен фон от първата книга, която бе фокусирана почти изцяло в градска богаташка къща, докато тук действието снове на пасторален фон между богатството и нищетата на провинциална Полтавска област, съжителстващи някак си от векове. Тук дамоклиевият меч, висящ над Платон Чичел, почти не се усеща, в този край царува сякаш безвремие, което нищо не може да наруши. Определено Кокотюха ме изненада с основното си сюжетно решение, както и с оригиналното намесване на събития от руско-японската война от началото на века, още един паралел, който мога да направя с романите на Борис Акунин за Фандорин и неговия верен помощник Маса. Скоро ще прочета и третата книга от поредицата, „Изганикът и върколакът“.