Просто един от най-любимите ми романи от юношеските (още не бяха тийнейджърски) години, четен пак и пак неопределен брой пъти. Още повече, че в разкъсаната книжка, намерена някъде из кашоните с книги, захвърлени на село при нечие местене, липсваха последните 20-ина страници. И всеки път си фантазирах възможни варианти за край на великото приключение, който да не съвпада с тъжния края на “Кинг-Конг” например. И чак в университета ми попадна цялата книга и си я прочетох чинно до края, макар, логично, магията да се бе позагубила. Все пак осмисли една вечер.
“Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл (който свързвам с тази книга повече, отколкото с Холмс) проследява приключенията на група пътешественици, които се насочват към Амазонка, за да документират налудничавите твърдения на професор Чаланджър, че е открил плато, на което Юрската ера още не е завършила… само дето, при цялата си ексцентричност, ученият не лъже ни най-малко – платото си е там, а приключенията нямат край, особено когато се оказва, че динозаврите са най-малката опасност…
Да, това не е уникално издание като “Избраните творби на Т. В. Спивет” или с неиздавани досега глави като “Пипи Дългото чорапче”. Но е любима книга, вечна за препрочитане, хумор, който никога не губи свежестта си 🙂 И корица, която никога няма да се изличи от паметта ми:
От същия автор
От същия жанр
