Просто се страхувам, чу ли? Страхувам се, че имотът и всичко това,
че цялата тази проклета пустош ще те пипне, както направи с чичо Кам.
Първите две книги на Джейн Харпър, с които тя започна серията си за агент Арън Фолк, „Сушата“ и „В дивата пустош“, много ми допаднаха, първата бе взривоопасен трилър, който прерасна в пожар, а втората показваше колко опасна е австралийската пустош. Същата тема е в центъра и на самостоятелния роман „Изгубеният“, но тук не е търсено трилърово напрежение, макар труп да има още на първите страници. Вместо това Харпър е написала прекрасна камерна драма, която държи вниманието с примката на мистерията от една непонятна смърт, с постоянната заплаха от природата и с постепенно разкриващи се тайни от миналото.
Историята, както в приказката, започва с трима братя, чието тежко детство с властен баща пронизва цялата книга. И тримата се занимават с тежък фермерски труд, а в тази част на Австралия фермите са огромни пространства, из които се пътува с джипове с часове. Правилата за безопасност са драконови – всеки записва къде отива, държи радиостанцията си постоянно включена, в колите има храна и много вода, всеки знае, че закъса ли, помощта може да се забави с часове, а безжалостната жега може да убие и силен човек за по-кратко време. Точно в това се крие и загадката на книгата – двама от братята, Нейтън и Бъб, откриват третия, Камерън, проснат бездиханен край прословут гроб сред пустошта, за който се носят цял куп легенди. Колата му, съвсем в ред и пълна с всичко необходимо, е относително недалеч, но в пълно нарушение на всички дълбоко вкоренени в тях правила той я е оставил и е загинал под палещото слънце.
В центъра на книгата обаче е другият брат, Нейтън. Прогонен от града и хората заради извършена глупост, преживял тежък развод, той е принуден да живее сам, без да вижда никого с месеци и месеци, изхранвайки се с мъка и много усилия. Но сега му се налага да зареже този странен начин на живот и да влезе в къщата на брат си. Където го чака миналото му и много подозрения, които постепенно кристализират. Джейн Харпър бавно и много сладостно започва да повдига завесата над това семейство, в което нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – и всяка тайна само повлича следващата след себе си, и все по-интересно става, до чудесно изненадващия край. И се обзалагам, че няма да познаете какво се е случило – чак до момента, в който авторката вече е готова да стовари истината.
Както споменах, „Изгубеният“ изглежда като трилър, но е повече семейна драма, примесена с мистерия като катализатор. И от това само печели. С малко на брой герои, със спокойно, дори наглед лежерно, но всъщност увличащо темпо Джейн Харпър е написала роман, който е по-естествен от първите ѝ два преведени на български, по-истински е някак си, просто си личи как е вложила сърце, а не толкова е спазвала установените канони на жанра. За себе си знам, че чета трилъри за почивка, но този ме накара да стоя до твърде късно и сетне да стана твърде рано, за да го довърша, преди да тръгна на работа – а това скоро не се бе случвало. Затова и го препоръчвам силно.
И наистина е чудесно разнообразие да се четат книги от Австралия, там всичко е различно. Само хората не са, все така са си вълци едни за други.
