Открих сборника „Изходни рани“ в едно хотелско лоби. Панаирът в Лондон бе приключил, имахме да убием час и нещо до тръгването към летището, така че просто си поръчах бира и започнах разсеяно да разглеждам хартиените каталози, които бях събрал. Едва не си разлях бирата, като видях корицата вдясно – ха, някои от любимите ми трилърови автори на едно място, какво по-хубаво? Придобиването на правата не беше лесно, но в крайна сметка се случи – и сега вече книгата е по…. някои книжарници и повечето сайтове, такова е времето, дори аз не съм я виждал всъщност още.
Какво приютява книгата? Началото е за Джефри Дивър, от когото досега съм прочел само „Колекционерът на кости“, „Колекционерът на татуировки“, „Имитаторът“ и „Сълзата на дявола“, имам още доста – в разказа си „Побойникът“ той описва как един безобиден смотаняк е на прицел на постоянен тормоз, но какво ли може да излезе от това? Следва „Мъртво тегло“ на Фиона Къминс и тормозът на една майка върху пълната ѝ дъщеря. „Стъклена челюст“ от Марк Билингам е лоша история за свалки и последствията от тях. Джон Конъли, с когото още не съм се срещал, а трябва, забива най-психопатския разказ в сборника – „‘Дисекция на един непознат’ (1637) от Франс Майер“, в който тръгва от анализ на класическа картина, за да стигне до дълбините на страха и ужаса. Сара Хилари и „Каната“ е за опасността да попаднеш на грешното място в правилното – за някой друг – време. „Дисциплиниран“ от Мартин Уейтс започва гадно и после задълбава – самопричиняването на болка е толкова особена тема. „Консуматорите“ на Денис Лихейн сякаш е писан около последната икономическа криза, в него има робинхудовско правосъдие, съчетано с необуздана ненавист към богатството. Алекс Грей разказва старата история за дяволското дете в „Гласове през стената“. Любимият Лий Чайлд (бих отличил „Смъртоносна жега“ и „Едно на милион“) разказва откачена история за скрита в една къща тайна, която ескалира постоянно. „Весели празници“ от Вал Макдърмид въвежда в по-типично разследване на сериен убиец с типичните неочаквани обрати. Стеф Броадриб ни среща с героинята си Лори Андерсън в „Изиграх те отново“, разказ за съблазън и измама.
„Жизнено пространство“ на непознатия ми Кристофър Фаулър бе историята, която най-силно ме впечатли – една възрастна жена пуска в дома си квартиранти, които постепенно започват да завземат къщата ѝ. Мощна алегория за обществото, което позволява на злото да остане ненаказно – до момента, в който попада в негов плен. „Танц близо до острието“ на Марк Билингам е сложна история за расизъм и разплата. „Котета“ на Дийн Кунц е познат на феновете, това е първият разказ, който писателят е продал, и не е моят тип история със сигурност – доста предвидим ми се стори. „Вземи ръката ми“ на А. К. Бенедикт е съвсем друго нещо – много силен разказ за тормоз над учителка от страна на нейни ученици – или когато сблъсъкът на поколенията завършва по мой вкус. Джеймс Осуалрд описва мистична история за прокълната рокля в „Убийствено елегантна“. Джо Лансдейл пък, чиято „Бряг край мътни води“ силно препоръчвам, е написал почти забавна история за изнудване, мъчения и свещен артефакт – „Плячката и звярът“.
„Новото момче“ на Пол Финч е вторият най-силен разказ в сборника – история за оставен на пост новак, който преживява кошмарна нощ – но далеч не само той. Прекрасно развит разказ с много добър край, просто показно как се прави. И за десерт – „Рецептата“ на Луиз Дженсен, приятен черен хумор, но пак предсказуем, какво да се прави.
„Изходни рани“ е едно хубаво забавление – и показва колко много силни трилърови автори са още непознати на нашия пазар, даде ми добри идеи къде да търся, като се размине пандемията и последиците от нея.
От същите жанрове
