Лидия е виждала вдовици, които говорят открито, вдовици, добили храброст от своето страдание. Гладала ги е как говорят пред камери, как отказват да мълчат, как обвиняват правдиво, заклеймяват насилието от страна на страхливците. Как назовават виновниците по име. Застрелват такива жени на погребенията.
Много се изговори за тази книга – не у нас, където хубавите романи често минават незабелязани за сметка на душевни слабителни, но по света, макар и по странни причини. Няма да се спирам на това, в края има информация по темата, по-важното е, че „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс е шеметна история, която ще ви държи под напрежение от начало до край – от мига, в който се разхвърчават куршумите на безмилостните убийци до този, в който уж се вижда краят на едно отчаяно бягство. Само дето то не може да завърши, това е бягство до живот – от родината, от плача на кръвта, от пипалата на злото, които могат да стигнат навсякъде.
Лидия Перес живее в туристическия град Акапулко, притежава малка книжарница се опитва всякак да се дистанцира от насилието, което наркокартелите развихрят редовно из града. Мъжът ѝ е смел журналист, който се осмелява да пише истината за тях, да търси факти и имена, което и налага от време на време да спят в анонимни хотели, за да избегнат евентуално отмъщение за поредната изобличителна статия. Идиличният свят на Лидия започва да се пропуква, когато разбира, че любимият ѝ клиент, ерудиран и впечатляващ мъж, който е видимо привлечен от нея, е главатар на най-жестокия картел, Градинарите, които не се свенят да оставят отрязани глави на публични места, а като случайни жертви около тях умират дори деца. Разтърсена от това разкритие, тя се опитва да преосмисли отношението си към него, но не и преди да стане твърде късно – съпругът ѝ го изтипосва публично в поредната си смела статия. И отмъщението е свирепо. За броени мигове цялото семейство на Лидия, шестнайсет души, събрани на тържество, са покосени, а тя и синът ѝ Лука оцеляват по чудо.
Точно тук започва книгата – един роман за отчаяно бягство на майка и син, преследвани по петите от отхвърлен и гневен мъж, разполагащ с огромни ресурси. Лидия трябва за броени часове и дни да се превърне от редова домакиня в невидима бегълка, готова на всичко, за да спаси сина си. Нейната участ е тази на хиляди централно- и южноамериканци – лелеяното бягство на север, в САЩ, където човек може да избяга от картелите, от насилието, от бедността и от униженията. Тук са хората, които се мятат на товарни влакове в движение и губят крайници или дори живота си при тези рисковани действия – пътят La Bestia, за който откровено не искам да научавам нищо повече. Тук са властите, които имат пълна власт над живота на бегълците и се възползват от това. Тук са койотите, които прекарват хора през границата, но често ги обират и оставят да умрат. Тук са убежищата, където мигрантите могат да получат малко почивка и утеха. Тук са и жените, които плащат с телата си, за да продължават на север и все на север. И вездесъщите очи навсякъде – всеки може да е на заплата към картелите или пък да иска да припечели нещо от тях. И постоянният смразяващ ужас – който отчаяно показната религиозност не може да скрие, нито да заглуши. Няма кой да чуе молитвите на тези хора.
„Изхвърлени в Америка“ е роман за тези безброй окаяници, които се стремят към митичната американска мечта, макар че там често ги чака нелека участ. Но на фона на това, което вършат картелите, всичко е по-добро със сигурност. Дори да се оставят настрана Лидия и Лука, чието осеяно с опасности и изпитания бягство е в центъра на книгата, то всички други малки истории крещят в един глас за болка, почти непредставима за нас, които имаме привилегията да живеем в по-мирна част на света. Лично аз намирам за странни някои сюжетни решения на Къминс, като напълно ненужното за мен романтизиране на изверга, който ръководи Градинарите – нищо не може да оправдае това, което вършат такива хора в реалността, както и въвеждането на едно странно хлапе, чиято роля беше сякаш само за да буди емоции там, където на авторката не достигна смелост да извърши по-дръзко деяние, един живот вместо друг, челите ще ме разберат. При всичката си смелост Къминс – или редакторите ѝ – все пак има задръжки и още се чудя дали това помага на романа да стигне до по-широка публика, или е пропусната възможност тази гноясала рана да бъде изгребана до дъно. Не знам, може би и двете.
И все пак това е прекрасно написана история, която си заслужава четенето – а също се надявам покрай нея да имаме възможност да прочетем и други гласове от Америките, които описват жестокия свят, в който живеят, в който умират и от който трябва на всяка цена да избягат понякога.
От същия жанр
