Всъщност направо се чудя защо не се заема да наваксам по-бързо с романите на Дейвид Балдачи, цял куп ме чакат, а аз се офлянквам – досега съм чел само „Ден нула“ и „Ничия земя“, и двата ми допаднаха. „Изкупление“ е част от серията за разследващия полицай с феноменална памет Еймъс Декър, но има характеристиките на нещо като предистория, защото се връща към първия случай в неговата кариера.
Който Декър е разрешил безукорно. Четирима души са били убити в една къща, отпечатък от убиеца е открит по ключа за осветлението, а под ноктите на удушеното момиче има негова ДНК. Човекът е имал тежко болна жена и дъщеря наркоманка, без работа е и с отчаяна нужда от пари, като кражбата остава единствена алтернатива. Недвусмислени доказателства, с които е бил изпратен до живот в затвора, откъдето е пуснат тринайсет години по-късно, след като му остават броени седмици живот заради рак. Но достатъчно, за да се срещне с Декър и да му заяви недвусмислено, че е невинен въпреки доказателствата. А това, че броени часове по-късно е убит, май потвърждава думите му.
И се започва отначало. Това, че Декър има невероятна памет вследствие на тежка контузия по главата, е от силна полза, а миналите години сякаш ги е нямало. Същите хора от онова разследване пак трябва да бъдат разпитани, а всички сякаш крият някакви неочаквани тайни – и сякаш е само съвпадение, че всички жени са красиви, до една. Самият полицай си има доста проблеми със своите собствени колеги, които го недолюбват, а в крайна сметка дори успяват да го опандизят за кратко. Но това не спира ровенето му и даването на сметка, че е бил сериозно заблуден като млад разследващ и всъщност убийството в онази къща е ключ към много по-мащабен заговор.
Точно както винаги се случва в романите на Балдачи, струва ми се. „Изкупление“ е наглед лична книга за разчистване на сметки в миналото на главния герой, но по изпитана рецепта нещата внезапно ескалират до небесата. И това е забавно, как няма да е.
